Макар че от подписването на Лисабонския договор измина вече година, той все още не е ратифициран. Това забавяне е добре дошло за противниците на договора. Днес те са на път да се организират и да излязат с обща платформа на изборите за Европейски парламент през юни идната година.

Деклан Ганли - европейски „дисидент“

Лидер на това ново движение е Деклан Ганли - ирландският мултимилионер, финансирал в родината си кампанията срещу Лисабонския договор. Между неговата биография на бизнесмен и политическата му активност има поразителна прилика. Ганли успява да спечели богатството си в началото на 90-те години в „мътните води“ на разпадащия се Съветски съюз. Днес той се опитва да натрупа политически капитал отново в „мътни води“. За това благоприятстват поне два фактора: недоволството на хората от икономическата криза, която не подмина дори Келтския тигър, и непознаването на Лисабонския договор. Чешкият президент Вацлав Клаус, който счита себе си за европейски “дисидент”, “удостои” със същото “звание” и Деклан Ганли. Самото използване на този термин в случая е кощунство спрямо съдбата на дисидентите от тоталитарната епоха. Ганли не излага на риск нито живота си, нито дори рискува богатството си, с което е в състояние да организира и общоевропейско движение, подобно на „Либертас“ в Ирландия.

Но Деклан Ганли не е сам в кръстоносния поход срещу Лисабонския договор. Към него се числят французинът Филип дьо Вилие, датчанинът Йенс-Петер Бонде и австриецът Ханс-Петер Мартин – и тримата депутати от Европейския парламент.

Договорът от Лисабон - жертва на демагози

Ако новата общоевропейска формация, която се готви за изборите за Европейски парламент, има някаква програма, то тя може да се опише с лозунга: „Не на Лисабонския договор!“ Деструктивната критика често се подкрепя с несъстоятелни аргументи. На своята интернет-страница Ханс-Петер Мартин твърди, че договорът от Лисабон е пречка за пряката демокрация в Европейския съюз. Но истината е друга: макар и несъвършен, този договор все пак за първи път предвижда в член 11-ти прякото участие на гражданите в европейския законодателен процес.

Изборите за Европейски парламент, които според първоначалния сценарий трябваше да се проведат на основата на договора за реформи, са на път да се превърнат в референдум за неговото отхвърляне. Вярно е, че Лисабонският договор няма да реши проблемите на Европейския съюз. Но все пак в сравнение с компромисния вариант от Ница той несъмнено предлага по-добрата „рецепта”. Ако тази истина не стигне до избирателите, кръстоносният поход срещу Лисабон може и да завърши с успех.