Повече от 60 години Куба е в енергийна криза. Тя започна с американското ембарго, за да прерасне към началото на 90-те години на миналия век в истинска катастрофа. С падането на Желязната завеса секна и братската помощ на социалистическите страни, а за внос на суровини и петрол Куба просто не разполагаше с необходимата валута. В резултат на всичко това бяха изключени множество електроцентрали, транспортният сектор рухна, а немалко фабрики трябваше да спрат работа. Въведен бе строг режим на тока, който по няколко часа на ден изваждаше от строя телевизори, вентилатори и хладилници и след смрачаване обричаше кубинските домакинства на мрак.

Revolucíon Energética

Междувременно нещата вече не изглеждат така катастрофални. Преди шест години Фидел Кастро обяви началото на нова "енергийна революция", която трябва да превърне Куба в страна, масово използваща слънчевата енергия и всички възможни екологични алтернативи за добив на енергия. В прочувствена реч по телевизията тогава кубинският ръководител заяви: "Няма да чакаме енергията да ни падне от небето, защото открихме нещо далеч по-важно: че можем да пестим. Това е все едно да открием огромни петролни залежи".

След това цяла Куба беше осеяна с огромни билбордове, рекламиращи пестенето на енергия. Вестникът на ЦК на Кубинската комунистическа партия "Гранма" непрекъснато хвали възобновяемите енергийни източници, а по телевизията върви седмично шоу, посветено на темата за енергията.

Още през 2005 г. Фидел Кастро забрани използването на обикновените крушки с нагряваща се жичка и за шест месеца 9 млн. стари крушки в кубинските домакинства, учрежденията и фабриките бяха подменени с нови енергоспестяващи. През следващите 2 години бяха бракувани 2 млн. стари хладилници, 1 млн. вентилатори, 180 хил. климатика и 260 хил. водни помпи. Те бяха подменени с нови електроуреди, основно внос от Китай, за които кубинците трябваше да вземат кредити, независимо дали искаха или не. Друг механизъм за пестелив подход с енергията бе цената на тока: до 100 киловатчаса месечно токът струва 4 американски цента, но поскъпва значително със всеки следващ киловатчас над позволените 100.

Водеща в света по устойчиво развитие

Колкото и недемократични да изглеждат приложените мерки, програмата за енеригйно пестене на Кастро жъне добри успехи. Днес карибската островна държава консумира 34 % по-малко петрол, 37 % по-малко втечнен газ и 80 % по-малко бензин. Днес всяко кубинско домакинство изразходва 8 пъти по-малко енергия отколкото средностатистическото американско домакинство.

Само за няколко години енергийната революция направи Куба водеща страна в света по устойчиво развитие. Екологичната организация Световен фонд за дивата природа (WWF) даде тази оценка на Куба още през 2006 година. Междувременно само в една от кубинските провинции напоследък бяха изградени нови 250 инсталации за добив на биогаз, а миналата година ЕС реши да отпусне средства на Куба за изграждането на нови 250 през следващите 3 години. Много европейски спонсори подпомагат плановете на кубинското правителство. Сред тях е и германският концерн Eurosolar, чиято дъщерна компания в Куба се превърна в гръбнака на Revolucíon Energética на Фидел Кастро.

АГ, Шпигел, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева