Според Стария завет, цар Давид завладява Йерусалим около 1000 г. пр. Хр.. Той обявява града за столица на своето царство и го превръща в истинско религиозно средище. Соломон - синът на Давид - е този, който според Библията, издига първия храм на Яхве (Йехова), бога на евреите. Така Йерусалим става център на юдейството.

Вавилонският цар Навохудоносор II завладява Йерусалим на два пъти: през 597 и през 586 г. пр. Хр. Така е записано в Библията. Той пленява цар Соломон и еврейските първенци и ги праща в изгнание, след което разрушава Соломоновия храм. През 539 г. пр. Хр. Вавилон е превзет от персийския владетел Кир II Велики. Той позволява на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят разрушения храм.

През 63 г. пр. Хр. Йерусалим преминава под римско владичество. През 66 г. сл. Хр. сред населението се формира съпротива, която довежда до Първата юдейско-римска война. Тя приключва четири години по-късно с победа на римляните и повторното разрушаване на йерусалимския храм. Римляните и византийците господстват близо 700 години над Палестина.

В хода на овладяването на Велика Сирия, ислямските армии достигат и до Палестина. През 637 година Йерусалим е обсаден и превзет по заповед на халиф Умар. В последвалата ера на мюсюлманско владичество управляват различни владетели, които често са били враждебно настроени помежду си. Градът редовно е бил обсаждан и многократно е сменял владетелите си.

През 11 век християнският свят се чувства застрашен от Селджукидите - мюсюлманската династия на селджукските владетели. Папа Урбан II призовава към кръстоносни походи. За 200 години европейците предприемат общо пет кръстоносни похода, за да завладеят Йерусалим. За кратки периоди те постигат известен успех, но през 1244 окончателно губят града, който отново преминава под мюсюлманско господство.

След завладяването на Египет и Арабия от османците през 1535 година, Йерусалим става административен център на един от османските санджаци. През първите години от турското господство в града се стига до значителен разцвет. След победата на британците над османските войски през 1917 година Палестина се оказва британско владение. Йерусалим пада без битка в ръцете на британците.

След Втората световна война британците се отказват от Палестина. ООН дава одобрението си за разделяне на страната, за да се създаде родина за оцелелите от Холокоста евреи. През 1948 година обаче няколко арабски държави обявяват война на Израел и завладяват част от Йерусалим. В резултат на Арабско-израелската война до 1967 градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част).

През 1967 Израел води т.нар. Шестдневна война срещу Египет, Йордания и Сирия, в която завладява полуостров Синай, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Източен Йерусалим. Израелците си проправят и достъп до старинната част на града, където е Стената на плача. Първоначално Източен Йерусалим не се смята за анексиран от Израел, а само за административно интегриран.

Оттогава насам Израел вече не ограничава достъпа на мюсюлманите до техните светини. Храмовият хълм се намира под автономно мюсюлманско управление – мюсюлманите имат право да го посещават за молитвите си, също както и наблизо разположената джамия Ал Акса.

И до днес Йерусалим си остава пречка за намирането на мирно решение в конфликта между Израел и Палестина. През 1980 Израел обявява града за своя "вечна и неделима столица". След като през 1988 Йордания се отказва от своите претенции към Западния бряг на река Йордан и Източен Йерусалим, е провъзгласено създаването на палестинска държава. Тя смята източната част на Йерусалим за своя столица.

На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.

Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.

След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.

За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.

Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.

В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.

Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.

Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.

През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.

С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.

Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.

Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.

Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.

Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.