Британският писател Джордж Оруел написа: "Който контролира настоящето, контролира и миналото. А който контролира миналото, контролира и бъдещето." В Китай настоящето се контролира от Комунистическата партия. Съответно тя е в състояние да постави и миналото в своя услуга - това си личи например в отношението към личността на Мао. Навсякъде в страната се ремонтират неговите статуи, в кинофилмите го изтъкват като герой и спасител на Китай.

Опасност от радикално разминаване

Разкрасяващият поглед към миналото изпуска катастрофалните масови кампании като Културната революция или "Големият скок напред". Масовият глад, предизвикан от него, причини смъртта на близо 30 милиона души преди 50-ина години. Публично обаче на тази тема не се говори нищо, дори за самите историци представлява трудност да изследват въпросните години и да публикуват оценки по въпроса.

Има риск на тържествата по повод 60-та годишнина на първи октомври инсценировката и реалността да се разминат радикално. Китай се демонстрира като военна сила с помощта на парад от изключителна величина. В същото време опасенията за евентуална дестабилизация са толкова големи, че по съображения за сигурност в Пекин беше забранена продажбата на кухненски ножове, а войници с автомати бяха разположени да охраняват обществения ред.

Приспиване на народа с "хляб и зрелища"

Китай иска да се представи като щастливо многонационално семейство. Автономният регион Тибет обаче беше затворен за посещения на чуждестранни туристически групи в навечерието на 60-та годишнина. Мерките за сигурност, които бяха предприети по време на Олимпийските игри, са детска играчка пред сегашните. Независимо от всички заклинания на тема "хармония" и "стабилност", китайското политическо ръководство е пропито от огромно недоверие към собствения си народ. С "хляб и зрелища" хората трябва да бъдат приспани и държани встрани от парливите и неудобни въпроси. Затова и най-помпозните празненства в чест на 60-та годишнина бият на кухо.

Автор: М. фон Хайн, Б. Узунова/Редактор: Й. Йорданова