“Всеки трети в София е висшист”. Из новините на Вести.бг

През изминалата седмица, чиито основен патос бе фокусиран върху началото на новата учебна година, от изказване на министър Сергей Игнатов стана ясно, че образованието се превръща в приоритет на правителството. Звучи повече от окуражително наред с идеите за промяна и в принципите на средното образование.

И тъй като редом с децата си и техните учители сме се уморили от стискане на зъби, този път стискаме палци експериментът да е успешен. Още повече, че той има за цел да даде свобода на избор във втората гимназиална степен, да прагматизира и разтовари учебния процес от свръхинформация, да провокира младите хора към самостоятелно мислене и вземане на решения. Ако ги направи и грамотни, и мотивирани – какво по-добро бихме могли да желаем?

"Сдуханите" умници губят битката?

Новата визия засега е само назована, утре-вдругиден навярно ще се превърне и в писмен програмен документ, после ще бъде обвързана с ново законодателство, а началото на нейното конкретно прилагане лично аз провиждам в едно хипотетично светло бъдеще.

Затова и сега е моментът да надникнем зад фасадата на добротворния си оптимизъм и да разберем какво се случва днес в училище. Сигурно и министър Игнатов е наясно, че децата в гимназиалния курс са разгубили смисъла. По две причини. Средата и нормите и в най-елитните училища отразяват състоянието на обществото, тоест – и там властват агресията, грубостта и безмилостната насмешка над всеки различен, интелигентен и амбициозен тийнейджър. Ако знаеш и можеш, вече си дискредитиран, обявяват те за сдухан зубър и те изолират от общността на готините, които презират “тъпото даскало”, защото каква им е файдата от него. Този циничен въпрос може да бъде формулиран и другояче – защо да се учи, когато живеем в страна и време, зачеркнали перспективата пред образованите си, мислещи и способни граждани? Ако всеки трети в София е висшист, то всеки втори е или безработен, или не се реализира според специалността си, или се крепи с възнаграждение около екзистенц минимума.  

Къде да се впишат образованите?

В България не е налице среда, която да търпи дори успеха на образования, камо ли да го насърчава и толерира. Тогава къде да се впишеш? Далеч по-сигурно е да се залепиш за партия на власт, да станеш част от мафиотска структура или финансова групировка, за да се сдобиеш и с място, и с авторитет, и с привилегировано положение. Огледаме ли се наоколо, примерите ще избодат очите ни. Иначе е ясно, че образованието е в основата на просперитета, хеле пък ако е обвързано и със същностна ценностна система.

Знаели са го и първостроителите на модерна България, чиято независимост ще отпразнуваме на 22 септември. В Манифеста, прочетен преди 123 години от министър-председателя Александър Малинов, се казва: “Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи на преуспяването й.”

 

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев