Популацията на бактериите в метрото непрекъснато се променя, дори в рамките само на един ден. Според ръководителя на изследването Джани Панагиоту от университета в Хонконг, всяка от линиите на метрото сутрин има своя уникална бактериална популация, докато вечер тези разнообразни групи (наречени „микробиоми“) се сливат и образуват единна бактериална система. Германски експерти смятат, че тези изводи важат и за районите с голяма гъстота на населението в Германия.

И в миналото учени са анализирали състава на микробиомите в подземните железници на отделни големи градове. Екипът, взел проби от метрото в Ню Йорк, например, проследява тяхното разпределение на цялата градска територия, така че да определи кои бактерии кои региони населяват. В Бостън пък учените се съсредоточават върху въпроса кои микроби върху какви повърхности полепват.

Ръкохватките и пилоните в метрото

Екипът на Панагиоту подхожда другояче. Той всяка сутрин и всяка вечер за по половин час изпраща доброволци по различните метро-линии, които са дълги около 200 километра и всекидневно транспортират 4,7 милиона души. Доброволците се държат за ръкохватките или за пилоните във вагоните, а след това повърхността на дланите им се анализира за следи от микроорганизми.

"Ако пет милиона души използват метрото всеки ден, тогава ние ще намерим „бактериалния отпечатък“ на целия град", твърди Панагиоту.

Какви резултати показва изследването?

Повечето от откритите микроби обитават и са типични за човешката кожа, към тях се добавят и някои видове гъбички и бактериофаги, но те са далеч по-рядко срещани. Основен извод е, че обичайно по-натоварените линии не са източник нито на повече болестни патогени, нито на микроби с генетична резистентност. Тези резултати могат да допринесат най-вече за изработването на нов график на обществения транспорт, при който здравето на пътниците е най-малко застрашено.Това се отнася и за летища, самолети, влакове, автобуси и обществени тоалетни.

Кожната флора има и предпазна функция

Стефани Кампмайер от Университетската клиника в Мюнстер предполага, че данните от проучването могат да бъдат приложени и в Германия, въпреки че и сега за пътниците няма опасност. "По принцип всеки от нас има определена кожна микрофлора, която е важна и предпазва функциите на кожата. Трябва да сме наясно, че ние сме постоянно заобиколени от бактерии, без с това да застрашаваме здравите хора", казва Кампмайер.

Резултатите от изследването не могат да породят някакви сензационни изводи. Могат обаче да затвърдят някой „бабешки“ правила, например: мийте си често ръцете, особено през зимните месеци, когато вирусите върлуват навсякъде, и избягвайте да си пипате лицето. За оборудването на самото метро също възникват полезни изводи: най-добре е да се избират такива материали, които лесно се почистват и могат да бъдат дезинфекцирани, тоест – гладки, без фуги и без бръчки.