Има ли нещо, което не беше казано в последните два-три месеца по повод скандала с изнесените записи на телефонни разговори между хора, облечени във власт? Едва ли. Има ли нещо, което не беше казано по повод изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, че е нормално да се подозират и взаимно да се следят? Едва ли. Какво последва от всички думи, които бяха написани и произнесени, независимо дали оправдаваха или осъждаха събитията? Нищо!

Все около кръчмарската клюка

Макар и малко, но сред общия поток на предвидими коментари все пак се появиха няколко сериозни анализа - естествено не в тиражните медии, чиито автори недоумяват пред пасивността на обществото и приканват хората не само към размисъл, но и към действия.

Действия не последваха. Няма и да последват. Керванът си върви - дори кучетата вече не лаят. Но това вцепеняващо безразличие на хората сякаш почти отсъства в полифонията на медийния шум. Общо взето импровизираните журналистически търсения се въртят все около кръчмарската клюка и не пристъпват нито крачка отвъд разрешените пространства на "разследването". Което превръща самото "разследване" в дирижиран фарс.

Тревожните гласове, които поставиха акцента върху такива фундаментални за демократичната система човешки потребности като свободата на личността, върховенството на закона, човешкото достойнство и правовата държава останаха в периферията на публичното говорене; не бяха подети от тиражните медии, не станаха основа на един национален дебат, способен да мобилизира гражданската енергия и да доведе до така потребния за упоеното население катарзис.

Нито така нареченият просветен елит, нито така наречената опозиция, нито така наречените интелектуалци, нито така наречената свободна академична младеж - никой на се оказа в състояние да накара силните на деня да дадат отговор на спешните въпроси, поставящи под съмнение моралния фундамент на днешната власт.

Цинизмът се превръща в норма

Гейзерът от бодряшки фрази, бълващи от средствата за масова информация, фактически маскира високомерното пренебрежение, с което властта отказва да коментира нарушенията на основните права и свободи на гражданите. (Не че гражданите са се развълнували особено.) И това е не по-малко опасно от бомбата, която избухна на бул. "Цариградско шосе".

Защото цинизмът се превръща в норма, а апатията на мнозинството - в хронично заболяване със злокачествени последици за утрешния ден на България.