Дефиницията постановява, че един човек е застрашен от бедност, когато приходите му възлизат на по-малко от 60% от средния доход на населението. В Германия през 2009 г. тази граница е била 940 евро на месец.

Картография на бедността

Сред 27-те страни-членки на ЕС Германия е някъде по средата по отношение на бедността: тук квотата на застрашените от бедност възлиза на 16,1 процента. С най-ниско равнище на бедност може да се похвали Чехия (9%), следвана от Холандия (10,3%), Словакия (12%), Австрия (12,1%), Унгария (12,3%). На другия полюс са Латвия (21,3%), Румъния (21,1%), Испания и България (с по 20,7%), Гърция (20,1%).

В почти всички съседни на Германия страни (Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Холандия, Австрия, Полша и Чехия) бедността през 2009 е била по-ниска, отколкото в Германия; единствено в Полша тя е била по-висока, отколкото в Германия - 17,6 %.

Тези горе и тези долу

Неравенството в приходите, разглеждано като съотношение между доходите на населението в най-горната и най-долната една пета от населението (20 процента от най-богатите, респективно най-бедните граждани), е било в Германия през 2009, също както и бедността, по-ниско от средното равнище в страните от ЕС (5,0). Приходите на най-богатата една пета от населението в Германия са били 4,5 пъти по-високи, отколкото в сектора на най-бедните.

Показателно е, че страните с най-голяма бедност в ЕС са същевременно и страните с най-голямо неравенство на доходите. Най-висок е този показател в Литва (7,3), следвана от Латвия и Испания (с по 6,9), Румъния (6,0), България (5,9) и Гърция (5,6).

АГ, АФП, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел