Шанз-Елизе отдавна вече не е това, което е бил някога, а именно булевард, пълен с блясък и лукс. В това са убедени и малцината парижани, останали да живеят тук. Една от тях е Жизел Рондет. Тя не обича да гледа рано сутрин през прозореца на луксозния си апартамент, всъщност въобще не й се излиза от него. Наоколо са останали само офиси, а долу по булеварда боклуците, останали като "наследство" от среднощните минувачи, още не са изчистени напълно.

Залезът на една легенда

Тази гледка смущава 62-годишната парижанка. Тя излиза навън, за да си купи набързо вестник, след което се прибира отново у дома. Преди 20 години Жизел, бивша мениджърка, а сега заможна пенсионерка, си купила апартамента, за да може да се наслаждава всеки ден на най-красивия булевард в света. Днес тя е сред малцината екзоти, останали да живеят на Шанз-Елизе. По дългия близо два километра булевард има иначе само офиси.

"Днес този булевард не е нищо друго освен магнит за туристи. Честно казано, мъчно ми е за времето, когато Шанз-Елизе беше на парижани”, казва Жизел Рондет. Проблемът е и в това, че почти нищо не е останало от някогашната слава на този булевард. Малкото луксозни места служат за фон на задължителните туристически снимки. В действителност булевардът се е напълнил със сравнително евтини магазини и ресторанти за бърза закуска. Масовата култура е заляла Шанз-Елизе така, както всеки ден го заливат вълните на десетки хиляди туристи.

Макар и да не е официално регистиран като живеещ на този булевард, Жан Пиер е тук у дома си, при това от години насам. Той е бездомник и изкарва прехраната си с просене по "най-красивия булевард в света”. И тъй като това е забранено, денят му минава в традиционната игра на котка и мишка с местните полицаи:

"Господине, не можете да останете тук. Тръгвайте си”, подканва го полицайка. Жан Пиер не се противопоставя, а само изчаква служителите на реда да се отдалечат. И той, и те знаят, че това е само една от няколкото им срещи през деня:

"Гонят ме редовно, но аз пак си се връщам тук”, казва бездомникът. И той е недоволен от сегашното положение по Шанз-Елизе. Публика колкото щеш, но все по-малко хора му подхвърлят монети. Подобно на богатата Жизел Рондет, просякът Жан Пиер остава обаче на Шанз-Елизе, защото все пак се чувства свързан с него.

Въздишка по миналото

С настъпването на нощта бляскавият булевард се променя още повече. Сега тук се стичат не само туристи, но и младежи от парижките предградия, които търсят нещо по-различно от сивотата на панелните блокове, в които живеят. Често се стига до разправии с полицията, защото някои от среднощните посетители на булеварда пласират наркотици, крадат, вдигат скандали или пък си устройват надбягвания с велосипеди.

В същото време, в един от малкото останали луксозни ресторанти, Жизел Рондет си спомня с въздишка за някогашния Шанз-Елизе: "Хората, които познават булеварда от едно време и идват сега отново тук, си казват: "Какво, това тук е Шанз-Елизе?”. Всички те си тръгват разочаровани и не знам дали някога ще решат да се върнат..."