Знаете ли кой е най-високият връх в Европа? Дали това е високият 4810 метра Монблан във френските Алпи, или пък високият 5642 метра Елбрус в Кавказ? Отговорът на този въпрос издава до голяма степен и отношението Ви към Европа.

Убитият от националсоциалистите австрийско-полски географ Ервин Ханслик смяташе, че най-високият връх в Европа е Исмаил Сомони (бивш "Комунизъм") - 7495 метра. Този връх обаче е в Таджикистан. Урал и Босфорът са доста произволно поставени точки, за да бъде очертана границата на европейския континент на изток. 

Кой принадлежи към Европа?

Също и в Сърбия не е изяснен въпросът за най-високия връх в страната. Повечето сърби ще заявят, че това е високият 2656 метра връх Джеравица. Той обаче се намира в Косово, което беше признато за независима държава от повечето страни-членки на ООН. Също и в подобни спорове за протичането на държавните граници въпросът гласи какво имаме предвид, когато днес говорим за Европа. Повечето хора смятат, че Европа е ЕС, може би също и богатите държави като Норвегия и Швейцария, които не са част от ЕС. Принадлежат ли обаче към Европа и балканските страни, които не членуват в ЕС?

Балканите едновременно принадлежат и не принадлежат към Европа. Понятието Балкани беше създадено, за да се отграничи "европейската" част на Османска империя от уж по-цивилизованата част на континента.

Не Балканите се европеизираха, а обратното

Изглежда, че хората на Балканите също не са съвсем сигурни дали принадлежат към Европа. От една страна повечето хора в Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Черна гора и Македония със самочувствие твърдят, че се европейци. В същото време обаче те казват, че отиват в Европа, когато пътуват до Франция, Германия или Австрия. Същото твърдят и младите хора, които масово напускат региона, за да търсят щастието си в болниците, университетите и по строежите в ЕС. Под Европа те разбират едно място, което предлага перспективи за построяване на бъдещето и което е извън Балканите.

Европа е мястото, където някой близък човек - лели, чичовци, сестри или деца - изкарват добри пари. Европа е мястото, където полицаите не са подкупни, а висококвалифицираният специалист получава добра работа. Европа е мястото, където работи правовата държава.

След югославските войни на Балканите покълна надеждата, че тази Европа ще се разпростре върху целия континент. Тя още не е умряла, но е не смъртен одър. След Брекзита почти никой в Сараево, Скопие или Тирана не вярва, че ЕС мисли насериозно за скорошно разширяване. Още по-лошо е това, че разединеният ЕС загуби своята привлекателност. След края на югославските войни изглеждаше, че Балканите ще се европеизират. Но сега наблюдаваме нещо различно - как Европа се балканизира. 

Къде преминава разделителна линия между Европа и Балканите

Години наред ЕС не разбираше национализма на Балканите, а днес десните популисти бележат успехи на целия континент. Безперспективността на младежите отдавна завладя Испания, Гърция и Италия. Правителствата в Унгария и Полша систематично изпразват от съдържание правовата държава, а примерът с България показва, че пълноправното членство в ЕС не води автоматично до демократизация и задушаване на корупцията. В Румъния поне все още хиляди протестират по улиците, защото не са загубили надеждата за по-добро бъдеще.

От есента на 2015 година насам мисловната разделителна линия между Европа и Балканите придоби и материален израз: когато сърбите днес отправят поглед към ЕС, виждат само издигнатите стени и огради от Унгария до Хърватия. Могат да бъдат изпращани колкото щеш покани към Брюксел или да бъдат отваряни колкото си искате преговорни глави в присъединителния процес. Но хората зад оградата знаят,  че не са добре дошли в Европа.

Трудно е да рекламираш европейските ценности, когато ЕС оставя децата на бежанците да мръзнат в руините зад централната гара в Белград. Да, Хиндукуш не принадлежи към Европа. Много от афганистанските деца без придружител не са ходили на училище, защото идват от граничния регион с Пакистан, където се разпореждат талибаните. А те не са приятели на светското образование. Но и тези афганистанчета в Белград разбраха две неща: че са в Европа и същевременно не са в нея, и че ЕС не ги иска.

Много хора на Балканите също мислят така.