На 15 октомври стотици хиляди човеци в над 80 страни излязоха на протест срещу властта на финансовите пазари, които сякаш успяха да подчинят политическата класа в целия т. нар. модерен свят. С мотото “Истинска демокрация сега!” по улиците на Мадрид, Ню Йорк, Берлин, Брюксел, Токио... "възмутените" от цял свят за пореден път се вдигнаха на бунт срещу пазителите на статуквото.

В София групата на протестиращите наброяваше около трийсетина души, които символично се събраха до храм-паметника “Александър Невски” и кротко се разотидоха.

Българската апатия

В тътена на всеобщата световна мобилизация на "възмутените", българите се отличиха със своето... отсъствие. Още по-смущаващо е, че това българско отсъствие от световния протест съвпадна с последната предизборна седмица в България - период, който уж би трябвало да се отличава с висока политическа активност, период за мобилизация на хората, способни именно с вота си да поискат “истинска демокрация сега”.

Нищо такова не се случи обаче.

Продажни медии

Предизборните дни се изтъркаляха като вторичен и паралелен сюжет на хорското всекидневие, затиснато от несигурност, недоимък и страх. Нахалната агресия на купените многотиражки лиши мнозинството от правото на обективна информация и от възможността за информиран избор. Запушена беше устата на всяко ясно политическо послание, нямаше никакъв истински сблъсък на идеи и визии за бъдещото управление на страната. Нямаше дори идеи и визии, поднесени по такъв начин, че да позволят на хората да се ориентират кой кой е в този предизборен сюжет. Дори обществените медии абдикираха и не изпълниха коректно своята мисия. Те се оказаха изтикани далеч назад от сервилната колегия, която предостави своята “територия” на зле маскирани платени афиши и поръчкови акции.

Чужденците ни казват истината

Забележително е, че истината за обстановката в предизборна България, за ролята на министър-председателя и на управляващата партия по време на кампанията, за осезателния страх на хората, както и за профила на кандидатите, беше произнесена не от български, а от чужди наблюдатели, дипломати и политически коментатори.

Фактът, че близо една пета от българите са склонни да продадат вота си, и че ги няма мощните гласове, ангажирани със защита на обществената кауза, в комбинация с отсъствието на независими и свободни медии, прави аритметиката на изборите съвсем прозрачна. Незивестни все пак има. И те са извън твърдите ядра на политическите формации. В онази тътнеща енергия на “възмутените”, които могат да видят своя шанс в манифеста на движението, започнало в Мадрид на 15 май.

Перифразиран, финалът на този манифест звучи така:

Знаем, че заедно можем.

Излез с нас. Това е твое право. Гласувай!