Когато преди 60 години е издигната Берлинската стена, става ясно, че властите на ГДР искат да осуетят всеки опит за преминаване на границата. Но не липсват и смели помагачи, които измислят оригинални методи за бягство.
Снимка: DW/Weitz
Реклама
Буркхарт Файгел е един от онези, които се решават да изложат живота си на опасност в името на свободата. „За мен свободата играе изключително важна роля. Затова толкова дълго помагах на хората, които се стремяха към нея“, казва той.
Файгел си спомня как започва всичко през 1961година. Той следвал и тъкмо отишъл на първата си лекция след ваканцията, когато един състудент го заговорил: „Помагаме на хора да избягат от ГДР. Искаш ли да участваш?“. Фейгел изобщо не се поколебал и още същата вечер превел един беглец към Западен Берлин, като използвал паспорт на друг човек със сходна външност. И тази му помощ не останала еднократна.
Професия: помагач на бегълци
Файгел официално бил студент, но много по-усърдно се трудел да помага на тези, които искат да избягат от ГДР. Както разказва: „През тунелите от ГДР са избягали максимум 400 души, през канализацията 800, а с помощта на фалшиви паспорти – 10 000“.
Файгел естествено не е единственият, който е помагал на граждани на ГДР да минат границата с документи. Заедно с двама свои познати той поддържал своя конспиративна организация в помощ на бежанците. Мнозина от членовете й използвали фиктивни имена – Файгел например бил „Черният“, заради тъмната си коса.
Първоначално те просто взимали назаем паспорти на жители на Западен Берлин, които познават и ги давали на бегълци от ГДР, които изглеждат по сходен начин. Когато това станало все по-трудно, започнали да фалшифицират паспорти, включително чуждестранни. Един белгийски чиновник им предоставил по своя инициатива празни паспортни бланки, в които те само трябвало да попълнят данните и да сложат снимките на хората. „Постоянно бяхме с една крачка пред Щази, просто мислехме по-бързо от тяхната бюрокрация“, казва Файгел.
Когато Щази се усетила и тръгнала по следите на фалшификаторите на паспорти, Файгел и неговите сътрудници променили стратегията – започнали да извеждат бегълците с коли. Най-големият им „коз“: един преустроен кадилак. Под арматурното табло било отворено достатъчно място, за да се побере цял човек. „Веднъж беглецът много висок – близо два метра, но и той се побра. Но кадилакът беше истинско чудовище“, спомня си Файгел.
Помагат на поне 650 души да напуснат ГДР
Файгел прекарва по-голямата част от студентството си като помагач на бегълци. Цели десет години той се занимава с тази дейност. Чак след това слага край и започва работа като лекар. Но голямата му страст си остава помощта за хората, търсещи свобода. Помогнал е на близо 650 души. „Приблизително“, подчертава Файгел. „Не сме водили отчет – имахме друга работа.“
Десетилетията не са променили почти нищо в убежденията му. Файгел и до днес говори страстно за защитата на основните права като свободата за изразяване на мнение. „За мен и днес е много по-ценно да изведеш един човек на свобода, отколкото да излекуваш някоя става“, казвай той.
*****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Познавате ли тези места: Германия преди и сега
Можете ли да познаете тези места? Те са уж едни и същи, но въпреки това изглеждат коренно различно. Каква беше Германия преди Обединението и каква е сега? Предлагаме ви разходка в снимки:
Бранденбургската врата
Тя е един от най-известните символи на Берлин. Вратата, построена през 1791 година, маркира по време на разделението границата между Източен и Западен Берлин и е недостъпна за обществеността. Преградите са махнати едва през есента на 1989 - оттогава площадът е любимо място за срещи на хора от страната и чужбина.
Берлинската стена
В продължение на 28 години тя разделя града на две. Край 160-километровата строго охранявана стена намират смъртта си много хора, опитали се да избягат на Запад. Галерията „Ийст Сайд“, най-дългата запазена част от стената, бе изрисувана от художници в годината на Обединението на Германия.
На 15 февруари 1945 година - два дни след първата бомбена атака срещу Дрезден, опожарената черква рухва. Повече от четири десетилетия разкошният едно време храм остава в развалини. Той е възстановен чак след демократичните промени с дарения от Германия и от цял свят.
Дворецът на републиката отстъпи място на Берлинския замък
Той бе един от центровете на властта в ГДР и сцена за конгресите на ГЕСП. Дворецът на републиката е открит през 1976 година. След Обединението престижният обект на Ерих Хонекер, който се оказва построен с азбестови строителни материали, е разрушен. На негово място е възстановен бившият градски замък на Берлин.
Градският замък в Потсдам
Бароковият градски замък в Потсдам е бил резиденция на известни благородници. По време на Втората световна война изгаря при въздушна атака на съюзниците. Във времената на ГДР е взривен, а останките му са отстранени. Днешната великолепна сграда е възстановена почти изцяло в съответствие с историческите планове и снимки.
Старият център на Щралзунд
Град Щралзунд в провинция Мекленбург-Предна Померания е известен със своите специфични островърхи сгради. Във времената на ГДР историческите постройки са били пред рухване. След промените са санирани изцяло, а от 2002 година живописният стар град е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Ленин от квартал "Фридрихсхайн"
От 1970 до 1991 в берлинския квартал „Фридрихсхайн“ се издига 19-метров колос от червен гранит. На официалното му откриване, където реч държи видният партиен деец на ГДР Валтер Улбрихт, присъстват 200 000 души. В началото на 1990-те години статуята е демонтирана. Днес бившият площад „Ленин“ се нарича “Площад на Обединените нации“.
Хоеншьонхаузен
До 1989 година на това място в Източен Берлин се намира следственият арест на ЩАЗИ. Там попадат всички политически затворници, които властта подлага на всевъзможни психически и физически изтезания. Комплексът от сгради е бил секретен и не е обозначаван на нито една карта на града. След Обединението е затворен и превърнат в мемориал за жертвите на тоталитаризма.
Корекомите на ГДР
В т.нар. „Интершоп“ по времето на ГДР е можело да се пазарува само със западна валута. Тези магазини си остават недостъпни за повечето тогавашни източногерманци. Един от първите интершопове се появява на улица „Фридрихщрасе“ в Източен Берлин. Днес това място изглежда съвсем различно и е пълно с бутици и магазини.
KaDeWe
Универсалният магазин в Западен Берлин, известен под абревиатурата „KaDeWe“ (Магазинът на Запада), е вторият по големина в Европа след „Хародс“ в Лондон. Луксозният магазин с 60 000 квадратни метра търговска площ е открит през 1907 година. По време на Втората световна война е почти унищожен, а днес е атракция за туристите, местните хора и почитателите на лукса.
