1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Към тънкия лед

29 юни 2013

Парламентът остана без полезен ход и ще потъне заедно с правителството. Дължи го на председателя си Михаил Миков, който за пет минути телевизионно време прекрачи няколко червени линии и в момента лети към тънкия лед.

Снимка: BGNES

За изненада дори и на редовите социалисти в сряда Миков обяви едновременно три катастрофични елемента на ежедневието: че "демократичен изход от днешната криза е невъзможен“, че медиите "допринасят за ескалиране на напрежението“ и че малобройна група граждани "поругава достойнството“ и "застрашава живота и здравето“ на депутатите.

В превод – срещу законните представители на гражданите се извършва гражданско насилие, което не може да се озапти по демократичен път и затова трябва да бъде озаптено по друг начин.

Миков дори казва, че се е обърнал "към министъра на вътрешните работи за осигуряване на нормални условия на Народното събрание“.

Медийната среда не е безнадеждна

Само едно от посланията на Миков получи заслужен отговор – това за медиите. За едно денонощие всички, които трябва да реагират, реагираха – Съветът за електронни медии, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, БНТ, Хелзинкският комитет, няколко журналистически организации, група журналисти от различни издания, да не говорим за "Репортери без граници“ и няколко политици от други европейски страни. Всичките напомниха на председателя на парламента горе-долу следното: че медиите са независими, не могат да получават съвети от властта и нямат намерение да отстъпят от отредената им роля.

Тази единодушна и адекватна реакция заслужава подчертано внимание от страна на всеки, който смята медийната среда за безнадеждна. Тя очевидно има потенциал и да не бъде такава, достатъчно е да прави по-редовно избор като сегашния.

Малобройна група граждани "застрашава живота и здравето" на депутатитеСнимка: BGNES

Проблемът в изказването на Миков обаче не са само медиите, а също и други елементи, които срещнаха по-пестелива реакция. Съобщението, че е невъзможен демократичен изход от кризата, например.

Недемократично

От контекста се разбира, че председателят си обяснява по следния начин събитията в страната: през февруари имаше криза, която решихме с предсрочни избори, а сега е едва юни и пак има криза, която не можем пак да решаваме с предсрочни избори. А "не можем“, защото първите за годината избори са приключили "без уважение към гласа на гражданите, към конституционния ред и институциите“.

Говори така, сякаш партията му е спечелила мнозинство, а после е била нападната фронтално от хора, потъпкващи демократичния избор на мнозинството българи.

Истината е точно обратната - БСП загуби изборите, управлява в свръхкомпромисна коалиция, разчита на националисти и назначава главатари там, където са нужни борци с главатарите. Най-малкото, което се очаква от един умерен и цивилизован юрист, оглавил парламента, е да защити потърпевшите си съграждани от авторите на всичко това. Не да ги заплашва с недемократични мерки заради това, че вместо него търсят сметка на правителството.

БСП управлява в свръхкомпромисна коалицияСнимка: BGNES

Най-добре е да дойдат...

Телевизионната реч от сряда не е оригинал - тя е римейк на една стара история от 1989 година, в която главен герой беше президентът Петър Младенов. На 14 декември 1989 г. парламентът в София беше обкръжен от хора, искащи отпадането на член първи от живковата конституция. Това бяха далеч по-недоволни хора от тези, които днес радват окото с находчиви лозунги. Тъкмо за тях Петър Младенов произнесе прочутата си реплика "най-добре е танковете да дойдат“, а голяма част от тях впоследствие й отговориха с емиграция.

Преди да каже това за танковете обаче Младенов се опита да ги успокои по негов начин. Направи го със следните думи: "Парламентът продължава да работи! С този екстремизъм вие тласкате България в пропастта. Разберете го това. Парламентът носи отговорността за съдбата на България! Разберете и вие вашата отговорност!“

И чак след като разбра, че никой няма намерение да слуша врели-некипели, се уплаши и спомена за танковете.

Общото на тази история с новата от 2013 г. не е само лекотата, с която се допуска мисълта за силово решаване на кризи. Обща е и увереността на двамата оратори, че функцията на един парламент е в това да опази гражданите от собствените им желания и за тяхно добро.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ