�.

В израелския кабинет Авигдор Либерман ще заема постовете вицепремиер и министър по въпросите на статегическите заплахи. При това самият той представлява сериозна стратегическа заплаха. Нека си спомним само за неотдавнашните му призиви за изстрелване на ракети срещу Техеран.

В политическата си програма, с която все пак съумява да си подсигури 11 от общо 120 места в израелския парламент, Либерман се застъпва за анексиране на еврейските селища на Западния бряг, срещу което арабските градове в Израел да станат част от бъдещата палестинска държава. По този начин Либерман иска да прочисти Израел от предатели – така нарича той израелските араби. Либерман не би се поколебал да изправи арабските депутати в Кнесета пред стената за разстрел, той се обявява освен това твърдо против едностранното изтегляне от ивицата Газа, която с наслада би заличил от лицето на земята.

Подобни изказвания не бива да се интерпретират като моментен изблик на политически темперамент. Те са по-скоро символ на дълбоките убеждения на либерман, на неговото разбиране за света, изградено върху расизъм и насилие като метод за налагане на политически и национални интереси.

Вече години наред израелската полиция води радследване срещу Авигдор Либерман. Той не е единственият израелски политик, чиито дела биха били немислим в други западни държави. Държавният глава на израелската държава, която се самоназовава гордо единствената демокрация в Близкия Изток, е заподозрян в изнасилване и сексуален тормоз. Срещу премиера се води разследване за шуробаджанащина на високо държавно равнище, двама бивши министри на правосъдието са изправени пред съд за корупция, а бивш министър на здравеопазването излежава присъда за тъговия с наркотици. В същото време някои от днешните политици сменят партиите и политическите си възгледи като носни кърпички, а други пък, като например депутатите от Партията на труда явно изобщо нямат убеждения, щом, само за да са във върховете на властта, са готови да управляват съвместно с личност като Либерман.

Новата управляваща коалиция е освен това може би най-недемократичната в Израел от основаването на държавата. 4 от петте управляващи партии нямат никакви демократичи структури. Те са по-скоро олигархични сдружения, които съществуват с цел да спомогнат на авторитарно властващия партиен лидер да се изкачи до върховете на властта.

Също основаната миналата година от Ариел Шарон партия Кадима е все още без каквито и да било структури, без председателство, без централен комитет, списъкът на депутатите от Кадима се съставя до голяма степен от премиера Ехуд Олмерт, който за да остане на власт, сключва съюз с дяснорадикалния Либерман.

Загриженост би трябвало да обземе приятелите и съюзниците на Израел по света. Тъй като необузданите и непридвидими действия на израелското политическо ръководство представляват заплаха не само за мира в района на Близкия Изток, но и предимно за бъдещето на еврейската държава.