На 29 декември 1989-та на церемонията по встъпването си в длъжност като първи свободно избран президент на Чехословакия, Вацлав Хавел се появява с необичайно къси панталони. Пред погледа на възторжените си сънародници довчерашният дисидент и драматург неловко преминава покрай строените гвардейци пред пражкия Храд. Всички забелязват конфузно късите му крачоли, но никой не му се подиграва. Дори напротив: този дребен детайл допълнително скъсява дистанцията между новия президент и неговите съграждани - хората още веднъж се убеждават, че идолът на "Кадифената революция" всъщност е нормален, обикновен човек като тях. През следващите месеци Хавел още няколко пъти се появява в подобно облекло, но това постепенно престава да прави впечатление.

Силата на безсилните

Тези дни почитателите на Хавел решиха да отбележат годишнината от смъртта му с навити крачоли. Авторите на идеята обясниха, че това е шеговит, ненасилствен и най-вече типично чешки жест, който има за цел да открои индивидуалността на Хавел. И най-вече - умението му да е съпричастен към съдбата на обикновените хора в комбинация с неговата прословута самоирония и скромност.

В най-въздействащото си политическо есе „Силата на безсилните” от 1978 г. Вацлав Хавел с горчивина констатира, че на тогавашния режим вече не му се налага да избива политическите си противници. Необходимо му е само едно: да награждава конформистите, повтарящи неговите празни лозунги, зад които се крие циничното разсъждение „аз се подчинявам и следователно имам правото да бъда оставен на мира“.

Утопии

Да, хората са слаби. И когато сложат в едното блюдо на везните материалния си комфорт, а в другото - неизмерими ценности като собствения мироглед и целостта на собствената личност, обикновено натежава първото. Убежденията на Хавел, който избира второто, изглеждат утопични - един морален лукс, който е „може би достоен за възхищение, но напълно безсмислен“. В едно свое писмо Хавел по-късно добавя и горчивото обобщение: „Всички ние сме публично подкупвани“.

Дали българите, които все още помнят Хавел, са готови да осмислят тези негови думи днес, година след смъртта му? И дали ще се решат да покажат, че и те са научили нещо от големия мислител и политик? Навиването на крачолите в декемврийския студ би могло да бъде знак. Много силен при това.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев