Музеят е уреден в сградата, наричана "Къщата на ужасите", където се е помещавала комунистическата политическа полиция.

Десетки хиляди унгарци са били разпитвани в тази зловеща сграда в течение на 40-годишното комунистическо господство. Те са били арестувани по различни причини - защото са били водени за държавни врагове, заради религиозната им вяра, защото са били антикомунисти или борци за свобода. Или защото са се опитвали да избягат от Унгария. Директор на "Къщата на ужасите" е Мария Шмидт:

Сам срещу системата

"Имате ли представа какво означаваше да живееш в една тоталитарна терористична диктатура? Хората се страхуват да кажат нещо, което противоречи на партийната линия, отнемат им собствеността или къщите. Изисква се пълно подчинение на комунистическата държава - а онзи, който бъде нарочен за държавен враг, бива подлаган на репресии."

Посетителите на музея могат да разгледат някогашните стаи за разпити и затворническите килии. Показват се непрекъснато видеофилми с интервюта на бивши политически затворници. Но най-кошмарната част на музея са онези голи стаи в мазето, където задържаните са били изтезавани: "Те са били бити, лишавани от сън, някои са били затваряни в килии, залети с вода", разказва Мария Шмидт.

Ласло Наги помни добре ужаса, който е изживял тук през 50-те години. Той бил задържан, защото по време на въстанието през 1956 бил на страната на народа: "Прекарах общо седем месеца в изолационен арест. Единствените хора, които виждах, бяха пазачът и офицерът, който ме разпитваше. Това беше много ефикасен начин да те изолират изцяло от външния свят."

За да остане споменът жив

Целта на разпитите била да се изтръгнат признания от задържаните. Ласло Наги: "Всеки знаеше колко лесно се влиза тук, а колко трудно е да излезеш после жив. Осъдените на смърт биваха откарвани просто в някой затвор, където още на другата сутрин ги обесваха."

"Къщата на ужасите" в Будапеща е потискащо място, което позволява обаче да се добие съвсем реално впечатление за комунистическата действителност в Унгария. Това е от голяма полза най-вече за младото поколение, което няма спомени от времето на диктатурата.