Дойчландфунк: Добра ли беше идеята на Франк-Валтер Щайнмайер да организира срещата, или това беше само пиар? Първоначалните сигнали бяха обнадеждаващи!

Карл Шльогел: Не е пиар. Трябва да бъде сторено всичко за успокояване на обстановката. Но както изглежда, необявената война, която води Русия под ръководството на Путин, продължава. Това впечатление се затвърждава и от казаното от руския лидер в Крим миналата седмица, че анексията на Крим била законна. Въстаниците, терористите в Донецк и смият Захарченко официално потвърдиха руските доставки, включително на оръжие и изпращането на специалисти. Ситуацията е извънредно опасна.

Дойчландфунк: Франк-Валтер Щайнмайер се опитва да посредничи с цел успокояване на обстановката. Затова свика и вчерашата среща. От друга страна чуваме, че украинският външен министър настоява за военна помощ. Това няма ли да доведе до нова ескалация на конфликта?

Натовската стратегия на възпиране не работи

Карл Шльогел: Не знам как може да се води диалог с хората, които се разхождат по улиците с автомати "Калашников". Експертите трябва да решат какво може да означава една военна помощ. Във всеки случай смятам, че е резонно да се помага на една нападната европейска държава. Дали под формата на предоставяне на сателитни снимки, обучение на полицейски сили, сили за бързо реагиране или военни съвети, не знам. Но не можеш да залагаш само на диалога, когато другата страна отказва да спре доставките на тежки оръжия през границата. А те продължават. И това не е слух - беше потвърдено от британски журналисти, както и от говорителя на бунтовниците в Донецк. Трябва да се помисли за нещо друго - досегашната натовска стратегия на възпиране, както по време на Студената война, вече не работи.

Дойчландфунк: Преди време казахте, че Западът трябва да предприеме мерки за самоотбрана. Досега въведените санкции обаче не доведоха до отстъпки, а до контрамерки от страна на Русия. Явно това не е начинът за постигане на мир. Грешна ли беше тази стратегия?

Само санкциите не са достатъчни

Карл Шльогел: Говорих за самоотбрана, защото смятам понятието "наказание" на една голяма страна като Русия за неуместно. Самоотбрана, защото в момента е нападната една европейска държава и европейската общност трябва да реагира като независима и устойчива на изнудвания общност, която мисли как да се освободи от енергийната си зависимост от Русия. Санкциите са важно средство, но европейската общност трябва да помисли и за други мерки. Недоумявам как всъщност е възможно да организираш година на руската култура, когато в това време се води война. Полша и Великобритания например отказаха да организират подобно мероприятие. Не мога да си обясня също как може да се провежда и Световно първенство по футбол в страна, която напада друга държава.

Дойчландфунк: В германското общество има и друго мнение - че трябва да се използва всяка възможност за диалог и обмен. Подобен обмен съществуваше и по време на Студената война и контактите не бяха прекъснати. Какво мислите по този въпрос?

Карл Шльогел: Контактите трябва да бъдат продължени, а дипломацията - да продължи да действа. Но дипломацията борави с фактите. А фактите са, че Русия нападна Украйна, че окупира Крим и че води необявена война в Източна Украйна.

Дойчландфунк: В последно време има доста обвинения по адрес на политиците, медиите и учените. Говори се за съществуването на фашистка традиция в Украйна, която изобщо не е предмет на дебат. И тук не става дума само за политиците от "Десен сектор", а за история - за събития от 40-те години, за масовите убийства и погроми по времето на нацизма. Верни ли са тези факти?

Карл Шльогел: В Украйна съществува националистическа, фашистка традиция. Това е безспорно. Въпросът е каква роля играе тя сега. Изборите през май показаха ясно, че крайнодесните националисти нямаха никакъв шанс на тези избори. Що се отнася до историята е ясно, че организацията на украинските националисти се съюзява с нацистите с надеждата да създаде независима украинска държава. Украинските националисти създават свои легиони и участват активно, включително в погромите, с надеждата, че така работят за независимостта на страната. Това е доказан исторически факт. Случва се обаче така, че нацистите се обявяват срещу прокламирането на независимост. Тогава Бандера е арестуван и изпратен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където остава почти до края на войната - до края на 1944 година.