Докато Европейският съюз продължава да търси подходящо общо решение на кримската криза, вътре в Общността започват разгорещени дебати за граници и идентичности. Един от най-пресните примери идва от Латвия.

Даугавпилс в източната част на балтийската република е важен транспортен възел. 500-километрова железопътна линия свързва втория по големина латвийски град със Санкт Петербург. Минск пък е само на 400 километра. "Поради географската близост с Русия и Беларус от векове насам тук живее голямо руско малцинство", казва историкът от университета в Даугавпилс Дмитрий Олехнович. "След Втората световна война Латвия беше индустриализирана твърде брутално. По този начин латвийското население трябваше да бъде съветизирано и русифицирано. Затова и в Даугавпилс бяха изпратени много руски специалисти", разказва Олехнович.

И днес в ЕС няма друг град с толкова много руснаци, както Даугавпилс. Само 20 процента от 100-те хиляди жители са латвийци. Останалата част са руснаци и хора от други националности. В града почти никой не говори латвийски.

Разгорещен дебат в Източна Латвия

Нищо чудно тогава, че активистите, които се застъпват за правата на руското малцинство в Латвия, винаги намират широка подкрепа в Даугавпилс. Миналата година там беше дискутирана дори темата за създаване на автономен регион в Източна Латвия. Беше проведен и референдум, на който 85 процента от имащите право на глас се обявиха за въвеждането на руския като втори официален език. Затова и десните политици в Рига твърдят, че Даугавпилс е латвийският "малък Крим". Те предупреждават, че ако там се проведе референдум по подобие на този в Крим, мнозинството би се обявило за присъединяване към Русия.

Според Евгений Царев от общинския съвет на Даугавпилс, тези преценки са преувеличини. Той обаче не крие, че събитията в Украйна оказват влияние на настроенията в града. "След референдума в Крим руснаците тук се чувстват по-силни. Те имат по-високо самочувствие, защото сега знаят, че Русия е силна и може да се застъпи и за тях, ако се наложи. 99 процента от нашите руснаци гледат руска телевизия, а тази пропаганда оказва влияние върху мисленето на местните хора", казва той.

В момента в цяла Латвия се води разгорещен дебат за това дали Русия е освободила руснаците на Крим или пък част от Украйна. Поради тази причина някои латвийци дори настояват за забрана на излъчването на руската държавна телевизия в Латвия.

Различните гледни точки

43-годишният строителен работник Михаил Гришаков, а и много други като него смятат, че Путин е постъпил съвсем правилно. Ако в Източна Латвия се стигне до референдум, той би гласувал за присъединяване към Русия. "Защото Рига се грижи само за западните региони на Латвия. Там се строят нови къщи, училища и басейни. А при нас има само развалини. Всичко тук се разпада", казва той. Гришаков признава, че животът в Русия не е много по-добър, но смята, че там би си намерил по-лесно работа.

Историкът Дмитрий Олехнович смята, че нагласите сред латвийското население се различават според възрастта. Докато младите руснаци в Латвия се радват на свободата на придвижване и другите предимства в Европейския съюз, то по-възрастните изпитват носталгия по Съветския съюз. "Мнозина все още тъгуват по изгубения си свят. Изпитват носталгия по СССР с безплатното здравеопазване, сигурните работни места и ниските жилищни разходи", казва Олехнович.

Вита Якимовича не заема конкретна позиция. Тя не е нито "за", нито "против" Русия. Въпреки това обаче Вита Якимовича се опасява от отрицателни последици. "Покрай кримската криза толерантността между латвийци и руснаци просто изчезна. Толкова години полагахме усилия да живеем мирно и да бъдем толерантни един към друг. Латвийците проявяваха разбиране, когато руските пенсионери не можеха да научат латвийски език. Сега обаче хората мислят само в черно и бяло. Последствията са много лоши. Жалко наистина!", казва тя.