Тя чете като строга учителка по немски, за която не се знае точно на какво смята да даде оценка - на собствения си текст или на способността на публиката да слуша. "Румен Апостолов" - се казва в книгата на Сибиле Левичаров, "би искал да ни покаже съкровищата на България. Но ние със сестра ми знаем добре, че тези съкровища съществуват само в българските мозъци."

Думи, бълващи отрова

Апостолов е шофьор на такси, който разкарва из България разказвачката и сестра й. И докато едната сестра е отстъпчива и по-примирена, другата е виртуоз на заклеймяването. С отровното си красноречие тя не прощава нито на ненавиждания от нея баща, отнел живота си, нито на днешна България: "Думата България стига, тя е дразнеща, предизвиква пристъп на ненавист, който е в състояние на секундата да заглуши всеки разум". Омразата към бащата и омразата към страната са преплетени и се поддържат настойчиво. България? Бащата? Затворен кръг.

Бащата е същият като почерка си - "изцяло зацапана личност", българският език е "най-отвратителният в света". Да слушаш Сибиле Левичаров е лютиво наслаждение. Подобно на героите на Томас Бернхард нейната разказвачка е майсторка на проклинането. Сибиле Левичаров описва клетвите на своята героиня като възбуждащо дърдорене, затова присъства и по-кротката сестра. "Въпреки всички вербални атаки читателят ще си състави по-добра представа за бащата, сигурна съм в това" - казва Левичаров.

Българите - обсебени от депресивна отвратителност

И днешна България не се изплъзва от атаките на авторката. Тя посочва, че комунизмът е предизвикал "невероятно унищожителна, отвратителна мизерия". Както и - че в България господства депресивната отвратителност, обсебила хората.

Подобна решителност не прозвучава често в Германия - особено от страна на политиците, които 20 години след падането на Стената с оглед на гласоподавателите на изток още не са сигурни каква оценка да бъде дадена на комунистическия режим. За Сибиле Левичаров отговорът е ясен: комунизмът беше катастрофа, която съсипа България така, че да не може да се изправи отново на крака. Ако България бе пощадена от комунизма, можеше днес да е страна поне толкова хубава, колкото Франция - казва Левичаров.