Аржентина е перонистка. Става дума за времето, когато легендарният генерал Хуан Доминго Перон ръководел страната с твърда ръка до военния преврат през 1955 година. Народът бил влюбен обаче главно в жена му - актрисата Ева Дуарте. Тази любов продължава и до днес.

За народа тя е Евита, "ангелът на безимотните", на селяните и прислужниците. Мария Ева Дуарте, съпругата на аржентинския президент Хуан Доминго Перон, умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952-ра. Когато тялото й било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега й на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава.

"Молете се за безимотните!"

Евита успява да спечели мъжа си за своята идея за социална справедливост. Жените в Аржентина получават право да участват в избори, а заплатите биват повишавани всяка година. В хотелите, стопанисвани от синдикалните организации, биват пращани работници на почивка.

"Всичко, което днес наричаме социални облаги - правото на отпуск, на почивки, социалното осигуряване, 13-тата месечна заплата, 8-часовият работен ден и минималните заплати за безправните дотогава селски стопани - всичко това народът получава от Перон", казва Пабло Васкес, говорител на музея "Ева Перон".

Президентът Перон управлява с твърда ръка, притиска не само латифундиерите, но и синдикатите, които не споделят неговата политическа линия. Той ограничава и свободата на печата. През 1951 г. Ева Перон се разболява от рак. Белязана от предстоящата смърт, тя произнася от балкона на правителствения дворец последната си реч: "Благодаря ви от името на унизените. И ви пожелавам да бъдете щастливи с Перон. До смъртта. Молете се отново да събера сили, но се молете не заради мен или заради Перон, а заради безимотните."

"Ние сме децата на Перон и Евита"

Смъртта й през 1952 година съвпада с икономическото западане на страната, три години по-късно идва и военният преврат. Следват диктатури и икономически кризи, но "Митът Евита" остава жив. Музеят на Ева Перон се намира в една вила, превърната навремето от любимката на народа в "Дом за самотни девици". Туристите постянно влизат и излизат на тълпи, пощенски картички и брошури се продават като топъл хляб. Още на входа на музея в една витрина се вижда ликът на Ева Перон с ореол. От телевизионния екран звучат речите й:

"Обикновените хора знаят много добре, че преди времето на Перон са живели като роби и че Перон им дава надеждата за по-добър живот. Те знаят също така много добре кои са неговите врагове, опортюнистите, предателите на родината, реакционерите. Те съзаклятничат, за да поробят народа!"

И днес привържениците на Ева Перон демонстрират в защита на правата си, разнасяйки нейния лик и скандирайки: "Ние сме децата на Перон и Евита, борбата продължава".

АГ, ДР, ГВ, Б. Узунова; Редактор: Б. Рачева