„ГЕРБ изпраща всичките си над 470 кандидат-депутати в засегнатите от наводнението региони като доброволци“, обяви в своя Фейсбук профил лидерът на партията Бойко Борисов. На следващата сутрин телевизиите се включиха на живо, за да покажат всички популярни лица на партията в анцузи и гумени ботуши. През целия ден информационни сайтове и профили на кандидати в социалните мрежи бълваха снимки на бивши министри от ГЕРБ, които носят пейки, ринат кал, галят по рамото пострадали хора и дават интервюта. Форумите се наводниха с коментари и колажи, а реакциите бяха главно в две посоки - или пълна подкрепа за „достойното“ поведение на кандидатите от ГЕРБ, или подигравки за „евтиния пиар“.

Още при откриването на кампанията си партията на бившия премиер Борисов обяви, че дарява сериозна сума от субсидията си за справяне с щетите в пострадалите райони. Същото направи малко по-рано и БСП. Макар и не толкова масово, червени кандидати също се включиха в разчистването на наводнени къщи, а снимките им попаднаха в медиите. На целия този фон дойдоха и циничните размени на реплики в стил „моята помощ е много по-добра от твоята“. Вероятно вече няма партия, която да не се е включила по някакъв начин в кампанията за подпомагане на пострадалите райони.

Нищо не започва от днес

Всичко това се случва в контекста на предстоящите парламентарни избори. И на фона на вечните въпроси: Къде бяхте при предишните наводнения? Щяхте ли да помагате така, ако нямаше избори? Защо натрапвате помощта си на обществото? От друга страна оказаната помощ все пак е помощ, а в момента има неотложна нужда от нея. И всеки доброволец заслужава уважение.

И двете гледни точки са оправдани. По-важното обаче е, че в случая става дума за трайна тенденция в поведението на редица български политици. Използването на партийните субсидии за благотворителност повдига твърде много морални въпроси. И то не от вчера.

Въпреки че сега най-шумни са двете най-големи партии, а най-изобретателен безспорно е т.нар. нов политик Николай Бареков, моделът бе наложен от Волен Сидеров и неговите колеги от „Атака“. В последните години всяка предизборна кампания на тази партия включваше поредица от внимателно заснети и тясно фокусирани дарителски акции. Партията дарява 100 лева на възрастна жена за патерици. Следва репортаж по партийната телевизия и в платената хроника по националните канали. Партията дарява 1000 лева за църква в еди кое си село. Следват репортажи. Партията дарява 5000 лева за училището в еди кой си град. И пак репортажи. Всичко това се плаща с многомилионната субсидия за парламентарните партии и се гарантира с липсващите правила за изразходване на тези средства.

На парче

Най-малкият проблем на този модел, който наблюдаваме да се практикува и днес, са етичните въпроси. Дори и да си правят реклама, тези политици все пак оказват конкретна помощ на конкретни хора. Тоест, вършат нещо добро. Проблемът идва с по-сетнешния въпрос: А какво правим при следващото наводнение? Какво правим със следващите ощетени от съдбата? Превръщаме се в бригада за бързо реагиране или запушваме всяка финансова дупка на всички хора, докато... Тази игра няма край. Кандидатите за следващото Народно събрание с охота се включват в нея, но нито един от тях не се опитва да отговори на въпроса какво да направим, за да не се превръща проливният дъжд в огромно бедствие? Какво да направим, за да бъде централизиран контролът върху водите и да се знае във всеки един момент къде и какво става? Какво да направим, за да е гарантирано, че при опасност от приливна вълна полицията ще отцепва съответния пътен участък и хората няма да продължават да пътуват към неизвестното? Какво да направим, за да се спазват законовите забрани за сеч на горите и за безразборно строителство? Какво да направим за здравната и социалната системи, така че хората да не са принудени да просят милостиня от поредния кандидат, който да им плати операцията? И още много други въпроси, на които никой не отговаря по време на тази кампания.

А защо правят другото ли? Лидерът на ГЕРБ даде своя отговор във Фейсбук - първо, помагат на хората; второ, привличат още доброволци; трето, запознават се с реалността, преди да поемат властта. Мога да добавя и още една причина. Лесно е да се снимаш пред наводнена къща. Много по-трудно е да си направиш снимка пред реформирана система.