Чета нещо и разсеяно слушам телевизора. Познат глас, който натъртва всяка дума, се хвали, че може да помогне на някого за безплодието, ама той да доведял жена си и да вземел фенер, за да гледа. Това е „Господари на ефира” си казвам, ама обикновено няма чак такива простотии. Сигурно е нещо друго. Така се оказва.

Върви централната новинарска емисия на национална ефирна телевизия. Яне Янев цели Волен Сидеров в най-съкровеното. Лидерът на „Атака” пък го нарекъл „гей” и го призовал да си признае, за да не го изнудват. Това е поводът.

Грозен език и махленски свади

"Трагичен любовен триъгълник. Яне ревнува, че Бойко е със Сидеров...”, е написал някой в интернет. За чест на форумите, които традиционно съдържат много нецензурна реч, защото сериозността там е условна, а анонимността твърде удобна... Та, за честта на този форум трябва да кажем, че звучи по-изискано от това, което публиката в България слуша от най-високата трибуна на властта. Да кажем, че е лош вкус, не е достатъчно. Че е малоумно – една модна дума – също. То е пълно безобразие.

Докато хората се чудят как да се справят с растящите си задължения към държавата, тя, през скъпоструващите парламентарни политици, им се отплаща с неглижиране на истинските им проблеми, с крайно неуважение, с грозен език и махленски свади.

Рестриктивният парламентарен правилник, който ще пази волята на избирателите такава, каквато беше през юли 2009, крие големи опасности за малките парламентарни групи. Групата на Янев в парламента вече пострада, изгуби своите парламентарни привилегии и комфорт с напускането на един неин член и бе заличена от регистрите. Затова и нейният лидер е така ожесточен срещу коалицията, както сам я нарича, „Борисов-Сидеров”. Това може да повлече крак, както се казва, и скоро други групи да паднат жертва на политически машинации или на скрити плащания.

Наистина кошмар

И тогава, представете си само парламент от депутати - свободни електрони, които се блъскат в кулоарите и взаимно се обвиняват в содомия, импотентност, промискуитет и че не помагат на майките си. Наистина кошмар.

Когато хората слушат в новините за групите на „Наглите”и на “Крокодилите”, нападали и отвличали за пари, и все стари познайници на полицията и прокуратуратурата, се чувстват беззащитни. Когато слушат парламентарния цирк, се чувстват обидени. Имаше години, когато предаваният екшън в Народното събрание, след дългите години строга партийна цензура в медиите, забавляваше, вълнуваше и разсмиваше повече от Чарли Чаплин, Монти Пайтън и Мистър Бийн. Днес, когато хората знаят, че некадърното шоу им излиза прекалено скъпо, вече не се смеят. А „комиците” сега са много освободени, защото следващите избори са далече. Ама колко да са далече?