Една нова европейска директива предвижда, от 2006 година нататък архитекти или занаятчии да могат да предлагат своите услуги в цяла Европа , като бъдат заплащани според тарифитe и законите на родната си страна. На практика това не е нещо ново. Защото още от последната вълна на източното разширяване на 1 май 2004 година, подизпълнители на фирми от Чехия или Полша имат право да предлагат услугите си в останалите страни от общността. Тези нови свободи обаче са обвързани с изпълнението на определени критерии. Така например дейността в чужбина задължително трябва да е само временна и неповтаряща се. Но, където има закони, там има и вратички. Германската месна индустрия например в момента се оплаква от това, че в кланиците се наемат все повече източноевропейски работници на изключително ниски заплати. Затова федералното правителство има намерение да засили съпротивата си срещу по-нататъшно отваряне на пазара на услугите на ЕС. Опасенията са, че по този начин се отварят възможности за дъмпинг на заплати , но и на социални облаги, тъй като все повече хора от новите европейски държави предлагат труда си в Германия. А техните заплати и надници са абсолютно несъпоставими с немските. Още отсега има цял бранш, който е неблагоприятно засегнат от новата либерализация на услугите в европейското пространство : месната и месопреработвателната промишленост.

Според Франц-Йозеф Мьоленберг - председател на германския профсъюз на заетите в хранително-вкусовата промишленост и ресторантьорството - до 30 април 2004 година в Германските кланници са работили множество работници от Източна Европа. Само че до присъединяването на десет нови източноевропейски държави към общността на 1 май 2004 - те са получавали заплащане според тукашните - германски тарифи. След разширяването на общността - това се променя радикално. От тогава насам - работници от Полша, Унгария или Чехия , или от другите новоприсъединени страни - могат да бъдат наемани на работа но според условията на труд в собствените им страни. Така в крайна сметка се стига дотам, че междувременно само 200 от общо 1400-те работници в една голяма кланица в провинция Северен Рейн-Вестфалия са от Германия. Всички останали са с трудови договори от подизпълнители, изпращани от Източна Европа. Председателят на профсъюза Мьоленберг казва :

Мьоленберг:

"Отчасти си имаме работа с мафиотски структури. Това са търговци на хора, които правят гигантски печалби, включително и от това, че не плащат както следва социални осигуровки, нито пък данъци. На практика, ние нямаме възможност да противодействаме срещу подобни явления и сме принудени да чакаме действията на чуждестранни контролни органи."

Мьоленберг настоява, законодателството на ЕС да засили контрола над наемането на чуждестранна работна ръка, както и да стимулира повишаването на квалификацията на заетите в месната и месопреработвателна промишленост. Германският профсъюзен функционер категорично отхвърля твърденията ,че германските работници не били готови да се жертват за "черна" и опасна работа като тази в кланиците. С оглед на огромната безработица в страната, която надминава 5 милиона души, подобно нещо просто не отговаря на истината. Затова Мьоленберг се надява, от предстоящата среща на експерти от Дания, Полша, Унгария и др.страни да произлязат конкретни мерки за борба срещу финансовия и социален дъмпинг. Решенията в тази област биха могли да са ефективни само ако са "трансгранични".