Литературният бай Ганю гледа „лебералите” със свъсено подозрение. Днешният му, от плът и кръв, наследник – също. Тъкмо в тази нагласа можем да открием обяснението на една загадка: защо никой не се тревожи от непрестанните провали на либералната идея в България? (Като казвам „либерална идея, имам предвид европейско-континенталния й вариант, а не версията made in USA, която не прави много разлика между ляво и либерално.)

В България и консервна кутия да отвориш, отвътре ще се надигне дискусия за „дясната консолидация” или „лявото пространство”, за „истинската десница” или „традиционната левица”. А ако някой случайно спомене либерализма, то ще е все покрай икономиката, пазарното стопанство и глобализацията. Че либерализмът се интересува главно от индивидуалните свободи, от правата и отговорностите на индивида – абе кой ти гледа...

Поредният гърч

За по-късомапетните ще припомня, че настоящите опити на НДСВ да се измъкне от сянката на навиканата тройна коалиция са само поредният гърч на маргинализирания български либерализъм. Още през 90-те години на миналия век неколцина от най-нормалните и интелигентни български политици си потрошиха главите и кариерите в яката стена на антилиберализма в страната. Имаше СДС-Либерали и Димитър Луджев, имаше президент на име Желю Желев, имаше какви ли не опити да се създаде макар и малка, но стабилна либерална структура.

Всуе. И по-точно, в подветрието на всички тези добронамерени пориви (тук Кире Либерало го прескачаме по разбираеми причини), като либерална партия неочаквано се самопосочи възможно най-нелибералната структура в България: почти авторитарното ДПС. И за срам и резил тъкмо неговите депутати (заедно с автентичните от НДСВ) днес седят в либералната фракция на Европарламента. И ще продължат да седят, понеже така наречените „европейски партии” в Брюксел и Страсбург ценят всеки национален мандат, подсилващ техните фракции, а ДПС железно ги осигурява. Това само като бегла препратка към евроизборите на 7. юни.

Обществени задръствания

Никъде в Европа днес не им е лесно на либералите. Първо маниакалните страхове от терористичната опасност, после финансовата и икономическа криза за няма и десет години накараха милиони граждани доброволно да захвърлят част от свободите си, а фирми, банки и концерни – да паднат на колене пред държавата, просейки гаранции. Българският антилиберализъм изобщо няма нужда от катализатора на терористичната заплаха и кризите – той си е традиционно жизнен и витален, просто защото (както БКП навремето) разчита на здрави корени в селската почва на страната.

Свобода, граждански права, индивидуална отговорност, инициатива – всичко бошлаф. Ние да гледаме келепиреца, другото са празни приказки, както би казал гореспоменатият бай Ганю. Тъй че ако в сегашните леко хаотични и безформени протести на младите в България има някакъв потенциал, той е неосъзнато либерален. Младите и образовани индивидуалисти просто още не разбират, че на земята се търкаля мощен политически инструмент, с който могат да остържат втвърдената на бабуни почва, задръстила обществото.