Малкият ресторант на левия бряг на Дунава се е сгушил под мост, свързващ Сърбия и Хърватия. Гостилничарят Пера, с прякор Папагала, седи на чаша бира заедно с приятел, докато в тенджерата ври рибен паприкаш. Ресторантчето на Пера е едновременно в две държави: Сърбия, където е регистрирана фирмата на собственика му, и Хърватия, защото земята фигурира в тамошния кадастър. Две десетилетия след разпада на Югославия Сърбия и Хърватия все още нямат договореност къде точно преминава общата им граница на Дунава.

Докато Сърбия приема, че границата минава точно по средата на реката, Хърватия настоява, че за принадлежността на сградите и кварталите от двете страни на Дунава меродавни са само данните, посочени в кадастъра. Според него (и хърватската гледна точка) 10 хил. кв.км в сръбските общини Апатин, Сомбор и Бачка паланка трябва да са хърватски, и обратното - към 1000 кв.км на отсрещния дунавски бряг би следвало да принадлежат на Сърбия. 

Подобни териториални спорове се водят между почти всички страни от бивша Югославия. В края на юни Международният арбитражен съд в Хага постанови, че Словения трябва да получи пряк достъп до международните води в североизточната част на Адриатическо море - посредством коридор, широк 2,5 морски мили, пресичащ хърватските териториални води. Но хърватското правителство просто игнорира съдебното решение.

Със сръбско-хърватския териториален спор пък от 2001 година се занимава извънредна комисия на двете държави, която дотук е провела 9 заседания, но не е решила още нищо. "Не на последно място и по тази причина Хърватия, която вече е член на ЕС, може да блокира присъединяването на Сърбия към общността", казва за ДВ Александър Попов сръбския Център за регионално развитие. По думите му, подобни спорни въпроси са инструмент за изнудване, но също така и възможност пред двете страни за отвличане на вниманието от вътрешните им проблеми.

"Живей и остави другите да живеят"

Има обаче един човек, който знае как да използва сръбско-хърватския спор за общата им граница по Дунава. Преди две години чешкият либертарианец Вит Йедличка от малката Партия на свободните граждани забелязва, че край една от извивките на Дунав, близо до село Змайевац в Хърватия, има ничия земя. Така през април 2015 г. той провъзгласява "Свободна република Либерландия", която досега не е призната от нито една държава.

Заради нерешения сръбско-хърватски пограничен спор, полуостровът, на който е разположена тази "осма държава от бивша Югославия", засега е ничия земя. Дотук "гражданство" на Либерландия са взели близо 500 хил. души, попълнили онлайн формулярите за това в интернет. "Либерландия" си има и национален флаг - жълт с хоризонтална черна лента по средата, национален химн и мото: "Живей и остави другите да живеят".

"Либерландия се прочу в цял свят", казва създателят ѝ Вит Йедличка. Но същевременно признава, че въпросът за международното ѝ признаване е доста по-труден. Въпреки това те вече имали представителства в над 80 страни.

Целта е възникването на един вид свободна икономическа зона, уверява гражданинът на Либерландия Владан Йованович, който организира за екипа на ДВ пътуване с лодка в новата му "родина". "Тук хората ще могат да работят без бюрократични спънки. Това ще е един вид Силициевата долина на Европа или европейския Хонконг", казва той с най-сериозен тон. 

Само шега

Само че пътуването с лодката твърде бързо приключва: катер на хърватската брегова охрана не позволява на "екскурзиантите" да стигнат до полуострова. Преди две години, когато "основателят на държавата" Вит Йедличка пожелава с група съмишленици да посети "своята" територия, полицията го спира. Лодките са конфискувани с указанието, че следващият път няма да бъдат върнати на "либерландците", а ще бъдат унищожени. 

Нито Сърбия, нито Хърватия възнамеряват да признаят държавата на Йедличка: за двете страни "Либерландия" е някаква шега. Защото в пограничния район няма територия, върху която трета страна да предявява претенции.  

Само въпрос на време е "Либерландия" да стане или сръбска, или хърватска - замрелите преди шест години преговори по граничния спор между двете страни скоро ще бъдат подновени. "Вярваме, че междудържавната комисия ще поднови работата си, след като формалните предпоставки са изпълнени. Нужно е главно да се назначат нови членове на комисията и да се постигне споразумение по рамковите условия на двустранните разговори за бъдещите отношения между двете страни", се казва в писменото становище на хърватското външно министерство, изпратено до ДВ.

В сивата зона

Според Александър Попов от Центъра за регионално развитие, най-доброто решение би било Белград и Загреб да се споразумеят помежду си. Но той не изключва и помирително решение с помощта на международен съд. "Правилото обикновено е, че границата трябва да минава точно по средата на плавателната артерия, което решение отговаря на желанието на Сърбия. Но Хърватия е член на ЕС и може да си позволи да изнудва съседа си", казва той.

Гостилничарят Пера "Папагала" обаче е убеден, че в сивата зона извън официалната политика всичко е възможно: "Ако в дадено село на хърватския бряг не можеш да купиш имот, защото нямаш хърватско поданство, в сръбския Сомбор на отсрещната страна договорът ти за покупка е в кърпа вързан. Защото там е кадастърът. Ние се водим ту по сръбските, ту по хърватските закони - в зависимост от това кога какво ни устройва", казва Пера почти философски.