15 февруари:

Бунтът срещу властта на полковник Кадафи започва след въстанията в други арабски държави. От Тунис и Египет вълната на протеста залива и Либия. В Бенгази на този ден е първият кръвопролитен сблъсък между демонстриращи против Кадафи от едната страна и негови привърженици и полицейски части - от другата. 10 дни по-късно в Бенгази вече няма правителствени войски.

25 февруари:

САЩ се включват в конфликта, налагайки санкции, за да накарат Кадафи да отстъпи. Три дни по-късно се присъединява и ЕС, като взима решението от 11 март да бъдат блокирани банковите сметки на либийското ръководство в Европа.

5 март:

След като войските на Кадафи започват въздушни нападения срещу населението, опозиционният Либийски национален съвет моли Съвета за сигурност на ООН да бъде определена зона за забрана на полети. На 12 март към това искане се присъединява и Арабската лига. Пред лицето на заплахата, Бенгази да бъде превзет от силите на Кадафи, Съветът за сигурност приема на 17 март създаването на такава зона. Германия се въздържа при вота, за което федералното правителство в Берлин е остро критикувано. Един ден по-късно международна коалиция, в която участват САЩ, Франция и Великобритания, започва да нанася въздуши удари.

Началото на април:

Не е ясно какво точно се случва в Либия. Често се съобщава за сражения в градовете Мисрата, Сирт и Рас Лануф. Изглежда, че в тези градове контролът се сменя ежедневно. Вследствие на въздушните удари на западната коалиция натискът над Муамар Кадафи се засилва неимоверно.

13 април:

Всички държави, представени в т. нар. "контактна група за Либия", издигат искане за оставката на диктатора. Седмица по-късно Франция и Италия изпращат военни съветници на въстаниците, които вече от известно време са подпомагани от британските военни.

1 май:

Жертва на въздушен удар на съюзниците стават най-малкият син на Кадафи Сейф ал Араб и трима от внуците на диктатора. Следват остри заплахи за отмъщение.

11 май:

След двумесечна обсада пристанищният град Мисрата е превзет от въстаниците. Две седмици по-късно и Русия се присъединява към искането за оставка на Кадафи.

НАТО усилва въздушните нападения над Триполи, а правителството на Германия признава Националния преходен съвет за единствено легитимно представителство на либийския народ.

27 юни:

Международният наказателен съд в Хага издава заповеди за задържане на Кадафи, сина му Сейф ал Ислам и шефа на либийската тайна служба. Два дни по-късно става известно, че Франция е хвърлила с парашути оръжие за бунтовниците в Западна Либия.

17 август:

Преходното правителство представя план-график за времето след като Кадафи бъде свален, а властта - предадена в ръцете на демократично легитимирано правителство.

20 август:

След упорити сражения бунтовниците съобщават, че са завзели важното нефтено пристанище Брега в Източна Либия. Започва битката за Триполи. През целия ден постъпват съобщения за голям брой жертви.

22 август:

Ликуване на "Зеления площад" в Триполи, преименуван от бунтовниците в "Площад на мъчениците". Бунтовниците твърдят, че са заловили двама от синовете на Кадафи, трети се бил "оттеглил в дома си". От диктатора няма и следа. Южна Африка отрича да е предлагала убежище на полковника. Въпреки цялата радост от победата на бунтовниците, от либийската столица продължават да постъпват съобщения за ожесточени боеве.

23 август:

Рано сутринта на 23 август става ясно, че синът на Кадафи Сейф ал Ислам не е бил арестуван от бунтовниците. Твърденията, че бил заловен, "не са нищо повече от пропагандна лъжа", заявил Сейф ал Ислам на среща с журналисти в правителствения комплекс Баб ал Азизия в Триполи.

Автор: М. фон Хелфелд, В. Шопов

Редактор: Д. Попова-Витцел