Забележителното в случая впрочем не е самото гласуване, а широкият консенсус против организираното на всенародно допитване. Та нали над 90 процента от населението гласува през май миналата година за присъединяването на страната към ЕС!

Това би могло да не се хареса на някои заклети привърженици на базисната демокрация, тъй като одобрението за влизането в общността и одобрението на конституцията са две съвсем различни неща. И все пак този аргумент за или против референдума е съвсем убедителен. Човек няма нужда да е пророк, за да прогнозира още от сега: тъм където предстоят референдуми по конституцията няма да се гласува толкова за или против конституцията, а за или против европейската политика изобщо. Или дори - което вече е съвсем лошо - за отношението към актуалното национално правителство.

Естествено всеки може да прочете текста на конституцията, съдържаща многобройни пасажи, засягащи непосредствено гражданите, особено във втората част, хартата на основните права. Но по-голямата част се занимава с квоти и проценти, правила и изключения от правилата, тактически общи формулировки. Това е неизбежно за подобен компромисен документ - само че то е непонятно за средния гражданин.

Затова някои сигурно ще се възползват от референдума, за да им кажат "на онези там, горе" как това или онова би могло да се направи по-добре. И тъй като на практика може да се отговори само с "да" или "не", сигурно ще бъде голямо изкушението да се маркира "не"-то. Повечето хора обаче няма да си дадат зор да изчетат целия документ, а просто ще дадат воля на фантазията си, на какво да кажат "да" или "не": на високите заплати на служителите на ЕС, планирането влизане на Турция в общността или неуспешната икономическа политика на собственото правителство. Сигурно е, че в месеците преди гласуването популистите ще получат възможност за голяма изява. Само че всичко това има много малко общо с добронамерената базисна демокрация.

Едно трябва да е ясно: ако одобрението на европейската конституция се провали в една или повече страни, това ще стане катализатор на едно много нежелателно развитие - а именно, на образуването на един мини-ЕС в рамката на ЕС. Някои политици отдавна вече мечтаят за подобно "ядро на Европа", но не смеят да го заявят открито.