Нека обърнем поглед към историята на този регион. Археологически находки доказват, че още от ранната каменна епоха тези земи са били обитавани от хора. През 15-та година преди Хр. идват римляните, по-късно регионът е бил административно управляван от франките.

Графство Шеленберг и графство Вадуц са били част от Свещената Римска империя на германската нация. Владетелите често се сменяли, обяснява Райнер Фолкомер, директор на Националния музей на Лихтенщайн във Вадуц. "В края на 17-и и началото на 18-и век тамошните владетели задлъжнели много и се оказали принудени да продават земи", разказва историкът пред "Дойчландфунк".

Княз Йохан Адам от династията Лихтенщайн купува през 1699 година първо Шеленберг, а през 1712 година и графство Вадуц. "Вадуц е разполагал с едно място в парламента на Регенсбург, а князът е искал да притежава това място на всяка цена, защото то е щяло да го издигне в йерархията като имперски княз. Титлата давала известен суверенитет в рамките на Свещената Римска империя", казва Райнер Фолкомер.

Как малкото княжество Лихтенщайн учуди света

През 1719 година целта е постигната: земите са обявени за имперско княжество. Лихтенщайн, който по онова време е представлявал сбор от села, редовно е бил окупиран от чужди войски, включително и от тези на Наполеон. След битката при Аустерлиц в началото на 19 век е създаден Рейнският съюз, известен също под името Рейнска конфедерация. Тази стъпка се оказва много съществена за Лихтенщайн, посочва Райнер Фолкомер:

"В договора за Рейнския съюз е записано, че Наполеон иска да бъде създадена буферна държавна система между Франция и Германия по протежението на река Рейн. Затова възниква Рейнският съюз, а един от първите му членове е именно Лихтенщайн, който оттогава започва да се смята за независима държава", казва Райнер Фолкомер.

Въпреки независимостта, Лихтенщайн дълго време остава бедна и изостанала страна. В средата на 19 век обаче Лихтенщайн подписва митнически договор с Австрия, който слага край на икономическата изолация на страната. След Първата световна война Лихтенщайн се ориентира към Швейцария и дори въвежда швейцарския франк като валутна единица.

По време на Втората световна война Лихтенщайн запазва неутралитет и не допуска да бъде замесен в никакви преки военни действия. Този факт, както и ниските данъци дават истински тласък на икономиката. А поради спазването на строга банкова тайна страната дълго време има славата на данъчен оазис. Междувременно банковата тайна бе отменена, но бедната едно време страна сега е една от най-богатите държави в света.

Княжеското вето остава

В политическо отношение Лихтенщайн се опитва да постигне странен шпагат. По конституция страната е наследствена монархия с демократично-парламентарен характер. Въпреки избирания от народа парламент и наличието на елементи на пряка демокрация, князът има последната дума. Ето и оценката на историка Райнер Фолкомер: "Князът играе много важна роля, но управлява сдържано. Той има големи правомощия и би могъл да осъществи огромни промени, но не го прави".

Народът на Лихтенщайн изглежда доволен. През 2012 година мнозинството от гражданите гласуваха за запазване на княжеското вето.