Победите, както и пораженията, са част от войната. С тях се свиква. В първите месеци на 1943 година в Берлин научават за тежкото поражение на германците край Сталинград и за победата при Харков. И това е част от суровата действителност. През пролетта на същата година обаче берлинчани се вълнували повече от нещо друго: по онова време все по-усилено се обсъждал един уж дребен, но много конфузен случай на връзкарство в Третия райх, за който разказва вестник "Ди Велт".

Още с въвеждането на купонната система в края на август 1939 г. се разнесли слухове за т. нар. дипломатически дажби. Те били отпускани не само на чужди дипломати, а и на хора от ръководството на националсоциалистическия режим. Слуховете се въртели основно около търговеца на деликатесни стоки Аугуст Ньотлинг. Пред неговия магазин в берлинския квартал Шеглиц често спирали министерски коли, чиито шофьори дискретно изнасяли от магазина кесии и пакети със стоки. Затова собственикът на магазина постепенно си спечелил прозвището "Аугуст Кесията".

За отбрани клиенти

В края на януари 1943 г. Ньотлинг неочаквано бил арестуван и обвинен в нарушение на въведената купонна система в страната. Криминалната полиция установила, че е снабдявал с хранителни продукти най-малко двайсетина специални клиенти, между които и петима министри, трима държавни секретари, двама генерал-фелдмаршали и един адмирал. От септември 1939 г. Ньотлинг им бил доставил тонове хранителни продукти - без купони.

Списъкът с поръчките на вътрешния министър на Райха Вилхелм Фрик съдържал например 125 кг птиче месо, 100 кг зеленчуци, 50 кг сърнешко и същото количество захар, 25 кг салам и шунка, 12 килограма шоколадови бонбони и два и половина килограма истински пчелен мед - и всичкото това в добавка към продуктите, отпускани с купони, каквито естествено получавал и всеки министър.

Шефът на берлинската полиция граф Волф фон Хелдорф лично се заел с разследването - и не случайно: според списъка на клиентите на Ньотлинг, Хелдорф бил поръчал вино, шампанско и коняк на стойност 3100 райхсмарки; напитките били откарани в дома му "с полицейска кола". Полицейският шеф имал, иначе казано, лична причина неговият доставчик да не бъде обявен за "вредител". И изразил възгледа, че "клиентите на Ньотлинг трябва да бъдат по-строго наказини от самия Ньотлинг" - така било записано в доклада му до Гьобелс, където естествено нямало и дума за собствената му роля в аферата.

Министърът на пропагандата Гьобелс разгневено заявил: "Скандално е, че изтъкнати личности в държавата, партията и Вермахта се държат като военни саботьори и развращават морала в столицата на Райха." Никой обаче не бързал да предприеме наказателни мерки срещу високопоставените лица, тъй като именно те били и клиенти на Ньотлинг. Гьобелс решава тогава да запознае със случая лично Хитлер. Диктаторът заявил, че е "потресен", но все так разпоредил "случаят да не се превръща в държавна афера".

Министърът на правосъдието Ото Тирак бил натоварен да се заеме с въпроса и скоро докладвал, че аферата усилено се обсъжда сред берлинчаните и че в тази връзка открито се споменават имената на неколцина министри. Вътрешните тайни служби на СС - СД - представили доклади по случая, в които били цитирани думите на един работник: "Ще накажат ли най-после големците, които са получавали от Ньотлинг шунка и салам?".

Внезапно всички се оказали болни

С оглед на надигащото се недоволство правосъдният министър обещал да се заеме лично с разпита на обвиняемите, но обявил, че не е целесъобразно да се завежда наказателно дело срещу облажилите се клиенти и техните съпруги. По-добре щяло да бъде да им се наложат парични глоби. Бившите привилегировани клиенти на Ньотлинг така и не се явили на разговор със съдебния министър. Едни се извинявали със "заболяване"; други отговаряли разводнено на писмените запитвания и отхвърляли всички обвинения, прехвърляйки вината на доставчика и служителите.

В крайна сметка аферата приключила със самоубийството на търговеца Ньотлинг; след два несполучливи опита да си отнеме живота той се обесил на 9 май 1943 г. в следствения арест в Моабит. За подбраната му клиентела това е било и най-простото решение на случая. Само Гьобелс останал недоволен, защото "това отприщва злостните слухове". Месец по-късно министърът на пропагандата изтъква, че замесените в аферата големци са се отървали много леко. И е напълно прав. Хитлер явно не е имал интерес да разкрива връзкарския скандал сред елитните представители на своя режим.