"Колко хубаво ни беше в НРБ! Животът беше сигурен и спокоен, всичко беше безплатно." В България е в ход нова пропаганда на соца. Отново са се захванали здраво да лъжат за НРБ. А ловът на наивници явно е много успешен.
Реклама
Коментар от Георги Лозанов:
Соцносталгията изобщо не е някакво невинно пенсионерско умиление. Появила се след падането на тоталитарните режими в страните от бившия съветски блок, тя е закъсняла проява на тъй наречения Стокхолмски синдром. Той описва ирационално състояние, при което се привързваш към похитителя си, изпитваш дори съчувствие към него и си готов да го защитаваш.
Вярно е, че соцносталгията има и някои разбираеми психологически и социални предпоставки. Тя владее главно поколението, чиято младост („златните години”) е минала през социализма. Това съвпадение на време и място от само себе си идеализира режима - и гради подсъзнателния мираж, че ако обществото беше останало същото, и ти щеше да си същият като тогава. Естествена предпоставка на соцносталгията е и масовото разочарование от проточилия се с десетилетия преход. На никого не му харесва да сме „най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС”, но соцносталгиците извличат от това аргумент без връзка със здравия разум: щом сега животът е лош, значи преди е бил добър. Логиката е по-скоро обратната: животът сега не е добър, защото не успяваме да изживеем пораженията, нанесени от живота преди. Чак когато успеем, преходът най-сетне ще свърши.
Този хубав, хубав комунизъм
Въпреки предпоставките обаче, соцносталгията едва ли щеше да се радва на популярност извън тясната среда на старата номенклатура и нейните приближени, ако не се поддържаше с бликаща именно от тази среда активна пропаганда. И вместо с годините да затихва, пропагандният ефект се засилва, защото пребиваваме във време на постистина, в което тече подмяна на фактите с лични мнения. Из медийното пространство и особено в интернет днес можеш да чуеш много повече мнения, оплакващи социализма, отколкото в края на миналия век. Но те трябва да са именно лични. Защото когато са партийни и им проличи политическият интерес (като при Корнелия Нинова с нейното „какво ни отне демокрацията”), историческата им несъстоятелност веднага лъсва. Затова днешната пропаганда на социализма търси маскировъчни форми, иска да изглежда като разговор между приятели, представя се за разчувствана мемоаристика. Така минава главният номер на „мениджърите” на соцносталгията: за да не личи уродливостта на цялостния социален модел, животът тогава се представя в неговите емоционално-битови детайли, които навсякъде са повече или по-малко близки и действат предразполагащо. Дори животът в Северна Корея, сведен до всекидневни ритуали и детска глъч, ще звучи приемливо.
Разбира се, най-добре обучени в легендирането са кадрите на бившата ДС, които не само още не са отпаднали от публичната комуникация, но и успешно са се качили на новите ѝ платформи. Те имат специален мотив за разпалването на соцносталгията - за тях тя е един вид „оправдателна присъда” с днешна дата. Един такъв наскоро пак пусна текст с най-баналните фалшификации на паметта за близкото минало. И ако се съди по интереса, който предизвика, ловът на наивници в България явно е особено успешен. Не е нужно дори да измисляш нещо ново - достатъчно е периодично да им хвърляш все същата стръв.
Трите опорни точки на пропагандата
30 години след като се отървахме от социализма, традиционните опорни точки на пропагандата си остават общо взето три: сигурно, спокойно и безплатно. Но сигурността тогава беше Държавна сигурност, която се грижеше преди всичко за сигурността на държавната машина - и за вечната ѝ власт. В това отношение заплаха можеше да дойде единствено от населението, така че „сигурността" беше насочена тъкмо срещу него. Волята му за съпротива трябваше да бъде смазана още преди да се е зародила. По целия терен се контролираше за нейни наченки - от медиите до частните отношения, следени чрез механизма на доносничеството. Чак комично става, когато мениджърите на соцносталгията се самозабравят дотолкова, че започнат да хвалят дори медиите през соца - нямало лоши новини. Да попитаме: как да има, след като новинарството бе превърнато в идеологическа реклама? И още: обикновен цинизъм е да твърдиш, че при онзи режим е нямало престъпност, след като той самият беше обявен със закон за престъпен. И след като беше извършил най-голямата кражба на частна собственост в историята на страната, започнала с къщите на богатите и земята на бедните. Затова да помним: използването на държавната машина за разправа с неудобни бизнеси и гласове е не изобретение на прехода, а рецидив на онова време.
Спокойствието пък е благовидният етикет на отсъствието на конкуренция, която, разбира се, напряга и носи рискове. В същото време тя дава възможност да изявиш индивидуалните си качества, но както знаем, при социализма те не бяха важни, защото кариерното израстване вървеше главно по партийна и ДС линия. Добрите професионалисти не бяха изключени, но само за да не катастрофират социалните системи, управлявани от „кадрите на революцията”. Рецидив от онова време са днешните „калинки”.
„Всичко беше безплатно" - това е третата опорна точка на днешната пропаганда на соца. Но няма нищо безплатно. Включително и здравеопазване и образование. Винаги ги плаща населението - пряко или с данъците си. В каква пропорция да са единият и другият вид - това е въпрос на политически програми, за които хората днес могат гласуват по време на избори (през социализма не можеха). Но рецидив от онова време е, че за да получиш по-добра медицинска грижа, пак трябва да имаш връзки или да си платиш под масата.
Отново са се захванали здраво да лъжат
Има нещо издевателско към младите в опита на соцносталгиците да изкарат едва ли не за национално предателство желанието им да учат и живеят в чужбина. И да сочат като успех на социализма това, че ги удържаха тук. Знаем как - с Желязна завеса. Едва ли някой се съмнява, че ако тогава бяха отворили границите и бяха дали възможност на хората свободно да пътуват, емигрантската вълна щеше да е далеч по-голяма от тази през целия преход.
Въобще, соцносталгията е най-злонамерената, но за съжаление и най-ефикасната форма на евроскептицизъм. Защото свири на „тънки струни”. Старите играчи още веднъж са се захванали здраво да лъжат хората със старата пропаганда, използвайки илюзиите на паметта и работата на забравата.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Другарки и другари, дайте да дадем!
"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от НРБ:
Снимка: DW/A.Andreev
Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.
"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.
Снимка: DW/A.Andreev
А кое беше старото?
В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.
Снимка: DW/A.Andreev
Да преизпълним плана, да станем ударници!
Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.
Снимка: DW/A.Andreev
Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек
Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.
Снимка: DW/A.Andreev
Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!
Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.
Снимка: DW/A.Andreev
Ограмотяване на пролетариите
В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.
Снимка: DW/A.Andreev
Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...
Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?
Снимка: DW/A.Andreev
А воалетка и дамска чантичка?
И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.
Снимка: DW/A.Andreev
Маниакален страх от пожари
В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.
Снимка: DW/A.Andreev
Хората ходеха на баня веднъж в седмицата
Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.
Снимка: DW/A.Andreev
Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!
Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.
Снимка: DW/A.Andreev
"Теляшки услуги" - що е то?
Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.
Снимка: DW/A.Andreev
Конфузно
Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?
Снимка: DW/A.Andreev
И още насекоми, които подриват основите на социализма
Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките изглеждат направо гениални.
Снимка: DW/A.Andreev
Неграмотността не е от вчера
Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!
Снимка: DW/A.Andreev
Кратко и ясно
По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.
Снимка: DW/A.Andreev
За финал: наздраве!
Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент - съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава - наздраве!