За петте години, откакто е президент, Барак Обама е предприел 55 пътувания в 37 държави, включително палестинските територии, Ватикана, Коста Рика и Мианма. А Германия? Случвало се е да се отбива - като например в рамките на заседание на НАТО, провеждано едновременно в Страсбург и в граничното германско градче Кел. През 2009 той посети бившия концентрационен лагер Бухенвалд, което беше важен жест за американските евреи. Миналото на Германия обаче бе използвано по-скоро като фон - съвременната Федерална република очевидно не интересуваше Обама, който нито си направи снимка за спомен в близкия Ваймар, нито разгледа Дрезден, където бе отседнал.

Германците биха преизбрали Обама

Германия и Обама - това засега е историята на една несподелена любов, защото  ако зависеше от германците, 87 процента от тях биха го преизбрали за президент, както сочат данните от проучванията. Германците оценяват Обама не толкова по политическите му дела - за тях той е символ на онази Америка, която роди Мартин Лутър Кинг и Джон Кенеди, и която е противоположност на онова, което олицетворяваше бившият президент Джордж Буш младши - крайно религиозните, консервативни и военолюбиви среди. Германците просто обичат Обама - независимо, че така и не закри Гуантанамо.

Но Обама не обича Германия и като че ли съзнателно я избягва. Дори по времето, когато е бил депутат и член на Комисията по външните работи, той не е посетил Федералната република нито веднъж. А когато става президент, назначава за свой съветник по европейските въпроси Филип Гордън, който е експерт по проблемите на Франция. Казано накратко - до момента Обама не е проявил никакъв интерес към Германия.

И точно тук се крие проблемът за Ангела Меркел. Малко неща изнервят канцлерката така, както въпросът защо връзките й с Обама не са особено добри. А подозрението, че това е така, съществува още от 2008 - когато Обама като кандидат-президент поиска да държи реч пред Бранденбургската врата. Меркел обаче отказа с аргумента, че националните символи на Германия не би трябвало да се превръщат в инструмент на чужди предизборни кампании.

По-късно Ангела Меркел посети САЩ. Във Вашингтон Обама й оказа особено висока чест - в градината на Белия дом й връчи най-високото американско отличие - "Президентския медал на свободата". Церемонията беше пищна и тържествена, но остави у наблюдателите съмнението, че Меркел и Обама са любезни един с друг само за пред камерите.

Сега явно най-сетне настъпи време за посещение на Обама в Германия. Американският президент така и така е в Европа, за да участва в срещата на Г-8. И този път ще има реч пред Бранденбургската врата, в която се очаква Обама да говори за миналото. Настоящето обаче е по-скоро печално. Преговорите по създаването на трансатлантическа зона за свободна търговия между Европейския съюз и Съединените щати все пак започнаха. Но от съвместна политика спрямо Сирия няма и следа, а точно в тази сфера Меркел и Обама наистина носят отговорност. Германската канцлерка би предпочела да не се меси, а американският президент поддържа Лондон и Париж. Съвсем не е изключено съюзниците от едно време да подхванат война срещу диктатора без участието на Германия.

Еврокризата - повод за разногласия

Разединението между Обама и Меркел обаче е най-силно по отношение на еврокризата. Обама нееднократно е предприемал опити - чрез телефонни разговори и видео-конференции - да я подтикне към друг курс. Намесвал се е и пряко - например преди година на срещата на Г-20 в Мексико когато представи документ, изготвен с Марио Монти, и целящ да смекчи подетия от Германия курс на икономии в цялата еврозона.

Но и Меркел не му остана длъжна - на срещата на Г-20 в Сеул тя изказа специални похвали по адрес на Китай и неговата бюджетна политика. Упрекът й беше повече от ясен: китайците могат да пестят, а американците - не. Напоследък обаче този вид закачки на международната сцена са все по-редки, канцлерката е избрала нов тон, когато говори за Съединените щати: ако по-рано подчертаваше съвместните ценности, днес изтъква културните различия, за да обясни политическите. Така тя каза публично, че за американците явно не е твърде лесно да схванат необходимостта от мерките, които се предприемат в еврозоната. 

АГ, ДПА, ВО, РА, Б. Михайлова; Редактор: Б. Узунова