Джан Джин Сен отлично си спомня за деня преди 14 години, когато за първи път се изправя пред "любимия вожд"- тогавашния севернокорейски диктатор Ким Чен-ир. "Всичко беше режисирано, за да прилича на нещо като среща с Бога", казва той в разговор с Дойче Веле и допълва: "По онова време гледах на Ким Чен-ир като на свърхчовек. Бях убеден, че той е толкова извисен над останалите, че дори не му се налага да ползва тоалетна, както останалите простосмъртни", споделя Джан Джин Сен. Тъкмо тази представа за "любимия вожд" той е трябвало да популяризира сред населението по поръчка на севернокорейското ръководство.

След като завършва литературознание, Джан Джин Сен работи към министерството, отговарящо за шпионажа, дипломацията и външната политика в Пхенян. Джан Джин Сен става частица от перфектно организираната пропагандна машина на Пхенян. Той публикува текстове в прослава на живота в Северна Корея, пише хвалебствени стихове в чест на диктатора.

И така се стига до въпросната среща с диктатора, която той описва в книгата си "Любими вожде": "Всички бяхме като вкаменени. Аз фиксирах погледа си в средата на арката, откъдето всеки момент трябваше да се появи Ким Чен-ир. Строго забранено бе някой да гледа вожда право в очите. Всички бяха задължени да дезинфицират ръцете си преди да подадат ръка на вожда". Джан Джин Сен е разочарован от срещата си с Ким Чен-ир. "Имаше огромна разлика между обществената представа за него и човека, който стоеше пред мен. Стана ми ясно, че божествената аура, с която беше заобиколен, е плод на пропагандата, част от която бях и аз по ирония на съдбата", спомня си 43-годишният днес автор.

Култ към вождовете

Срещата с Ким Чен-ир е и моментът, в който Джан Джин Сен поставя под въпрос верноподаническото си светоусещане. "Митът за непогрешимия вожд се срина", казва той. Работата в министерството само усилва това му усещане: "Имах достъп до чуждестранни книги. Написаното в тях изобщо не съответстваше на насаждания сред севернокорейците образ за останалия свят", казва той. Джан Джин Сен започва да споделя прочетеното в книгите със свои приятели, което е строго забранено. Тайните служби научават за неговите действия, което го принуждава да бяга, за да не бъде арестуван. Преминава границата с Китай и подава молба за политическо убежище в посолството на Южна Корея. Със себе си взима само няколко ръкописа. Всичко друго оставя в Северна Корея.

Джан Джин Сен не желае да говори за личния си живот и за семейството си. Той се страхува, че севернокорейските власти ще преследват неговите близки. "Много ме е страх за тях. Но искам да информирам света какво се случва в действителност в Северна Корея. За тази цел той е създал информационния портал New Focus International, където редовно информира за развитието в Северна Корея. "Вече получих заплахи от севернокорейското вътрешно министерство", казва той. По тази причина той е под денонощна охрана в новата си родина - Сеул.

Освен работата си за New Focus International, Джан Джин Сен публикува мемоарите си под заглавие "Любими вожде", със сензационното подзаглавие - "Севернокорейски шеф-пропагандатор разкрива шокиращи истини за режима". Британският "Гардиън" пише, че книгата "предлага възможност да се хвърли поглед зад кулисите на една система, разкрита от перспективата на човек, принадлежал към най-тесния кръг на властта". Повечето експерти по въпросите за Северна Корея обаче се въздържат от окончателна оценка за Джан Джин Сен, неговата идеологическа преориентация и новата му мисия. Те твърдят, че това е много сложно, особено по отношение на бегълци от режима, които в миналото са заемали много високи постове във властовите структури на Пхенян.

Jang Jin Sung: Dear Leader, Random House, 2014