В края на миналата седмица премиерът беше подканен да коментира предстоящия вот на недоверие към правителството му. В отговор той каза, че разчита на подкрепата на „Атака“. В едно демократично общество очакването на подкрепа от ксенофобска партия би била достатъчна, за да срине остатъка от престиж на правителството, но Борисов не спря дотам. Той добави, че се надява Волен Сидеров „да не падне толкова ниско“, и „да не се нареди до тази нова коалиция БСП, ДПС и Синята коалиция“. От това изявление стана ясно, че в очите на премиера партия „Атака“ стои по-високо както от лявата, така и от дясната опозиция.

Възходът на една партия-еднодневка

Това е качествено ново отношение към „Атака“. Досега политическата отговорност на всички партии без изключение се състоеше в това, че омаловажаваха явлението „Атака“ и безкритично приемаха философията, върху която стъпи тази партия. Публично това се обясняваше с твърдението, че „Атака“ е партия-еднодневка и няма защо да се предизвиква вниманието към нея. Като че ли партиите нямат за основна задача да предизвикват вниманието на обществото към важни за него въпроси и да се позиционират спрямо тях.

Двете десни формации, социалистите, както и Движението за права и свободи, в продължение на няколко години се отнасяха към „Атака“ горе-долу по същия начин, по който и Борисов – като към обичаен партньор в разни комисии, заседания и коалиции с различна тежест и различна продължителност на живота. Десните партии дори подкрепяха правителството, подкрепяно и от Сидеров.

Сега обаче премиерът прави крачка напред – той вече не гледа на „Атака” като на партия-съюзник, а като на партия, която е единствен съюзник на кабинета му и която той поставя най-високо от всички останали участници в политическия живот. Въпросът, който спешно се нуждае от отговор, е дали тази оценка е продиктувана от спекулативна благодарност за това, че „Атака“ ще удържи кабинета на Борисов, или е качествена оценка на всичко, което представлява „Атака“ – от антисемитските книги на Сидеров до побоя пред софийската джамия.

Два взрива в рамките на по-малко от минута

Впрочем, в рамките на същото изказване премиерът добави, че няма да се яви в парламента за обсъждането на този вот на недоверие, тъй като не вижда никакъв смисъл. Той беше постъпил така и при обсъждането на предишния вот на недоверие – не отиде в парламента. Само че аргументът тогава беше друг – че премиерът не харесва хората, които са там.

Сега той твърди, че просто няма смисъл да се ходи в Народното събрание. Така в рамките на по-малко от минута премиерът успя да направи едновременно две взривоопасни изказвания – да заложи на крайнодесен съюзник и да затвърди недоверието си към парламентаризма. Това не е невинен балкански миш-маш, а смес за политически коктейл Молотов.

Автор: Татяна Ваксберг

Редактор: Александър Андреев