В анализа си Георги Папакочев се спира на въпроса: Как се употребява тежката европейска артилерия в българските предизборни сражения?

Политическите палавници

„Кой е този Вилфред Мартенс, какъв е той? Пристига тук някакъв чичко и всички медии се втурват да му тиражират глупостите. Жалкото е за такива като Бойко Борисов, които ходят да целуват задниците на Мартенс и на други такива подобни. И каквото му кажат те, това прави. Ако иска да си дава подкрепата, ако иска, хомосексуална връзка да си завърже. Въобще не ме интересува това”  - тези благовъзпитани слова бяха изречени публично през зимата на 2009 година от лидера на Атака и сегашен президентски претендент Сидеров.

Тогава Сидеров се разгневи, тъй като шефът на ЕНП Вилфред Мартенс предупреди ГЕРБ да не прави коалиции с крайнодесни и крайнолеви партии и отряза завинаги българските националисти за членство в ЕНП. Въпреки предупреждението вече втора година управляващата партия се радва на гласовете на Атака в парламента, като не пропуска да демонстрира и ласкавата си толерантност към всички политически пакости на своите кресливи партньори.                      

“Каква е основата на населението в момента - 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията, а най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната.” Тези откровения на тогавашния софийски кмет и настоящ премиер също дадоха повод за приятелски коментар на г-н Мартенс в София. По телевизията той увери българите, че изказването на лидера на ГЕРБ в Чикаго не е фашизоидно, че думите му са извадени от контекст и че става дума за „искрено изявление, което е едно от качествата на Борисов”.

Красив роман е любовта

Политическият роман между ЕНП и управляващите официално започва в началото на 2007, няколко месеца след учредяването на ГЕРБ, когато разпадането на старата   българска десница, наричана още „традиционна”, вече беше неспасяемо, а флиртът на тогавашния председател на СДС Петър Стоянов с т.нар. ”Движение за европейска реформа” в ЕНП, оглавявано от британски и чешки консерватори, съвсем не се понрави на ръководството на европейската десница. Тя заплаши сините с отлъчване и естествено реши да заложи върху новопоявилата се формация на столичния кмет.

След изборите за евродепутати две години по-късно ГЕРБ подари на ЕНП цели пет свои гласа в Европарламента. Неотдавна в замяна цялото ръководство на ЕНП, в лицето на Мартенс, генералния секретар Лопез и председателя на фракцията Дол потвърди в Брюксел пълната си подкрепа за кабинета на ГЕРБ и най-вече към неговата кандидат-президентска двойка. Неслучайно за активно участие в дискусиите на софийската конференция идната седмица се готвят претендентът за държавен глава и шефът на неговия предизборен щаб, който по съвместителство тези дни е вицепремиер и вътрешен министър. А тяхна основна аудитория по европартийна линия ще бъдат освен споменатите лидери на ЕНП, най-вероятно самият председател на ЕК Барозу, придружаван от трима еврокомисари. И дори шефът на ЕП Бузек.

Назад и надолу

Че ще има любезни усмивки и официални слова на възторг и партийна подкрепа пред примрелите отсега в радостно очакване местни медии – това е сигурно. Ала целият този десен евроелит, който всъщност е силно разтревожен от финансово-икономическата ситуация на Стария континент, сигурно ще поиска в София и повече разяснения около революционната „пражка” концепция на г-н Борисов за стабилизиране на европейската икономика. И най-вече по въпроса за уеднаквяването на европейските заплати и пенсии с българските като спасение от дефицита.

В случай че идеите на българския премиер бъдат правилно осмислени, прегърнати и приложени в останалите 26 членки на ЕС, местният „лош човешки материал”, от който се оплаква лидерът на ГЕРБ, практически ще се слее изцяло със сигурния повсеместен европейски такъв. А хронистите ще отбележат иначе обикновеното предизборно софийско мероприятие на ЕНП като едно от най-епохалните събития в историята на обединена Европа.