"Кога монетата в ковчежето издрънка, душата от чистилището е навънка", гласи известният израз на доминиканския монах Йохан Тецел за търговията с индулгенции. Тази широкоразпространена практика отначало не занимавала Лутер особено. Неговото истинско намерение не е било да поставя под въпрос църквата или папата. Все пак продажбите на опрощения за допуснати грехове го възмущавала, затова на 31 октомври 1517 той пише на архиепископа на Майнц писмо, в което го моли за академичен диспут по този въпрос.

Тезите от Витенберг

За диспута той подготвя сбор от свои критики и аргументи. По-късно ги доразвива в прословутите си 95 тези, които, според преданието, сам окачил на вратата на църквата във Витенберг. Последното обаче не е доказано. Затова пък е известно какво забележително влияние са оказали неговите идеи, които започват бързо да се разпространяват из страната. Лутер става прочут, а неговите критични тези срещу църквата започват да се разпространяват на печатни листовки.

"Откривателят" на немския език

Само за 11 седмици Мартин Лутер превежда Новия завет на немски. Той не е първият преводач на Библията, но е първият, който се позовава на изконния гръцки текст, а не на латинския ѝ превод. Той превежда историческия текст с много силен, поетичен и образен език, който надминава всички останали преводи дотогава.

"Бог е моят пастир, от нищо не ще се нуждая" - подобни изречения са били добре разбираеми за всички. А писанията му бързо се разпространяват, благодарение на появилото се по онова време книгопечатане.

Бил ли е Лутер социален революционер?

Нищо подобно! Лутер не е имал намерение да реформира църквата и вярата, нито пък да се налага на църковния клерус. Той не е бил революционер в днешния смисъл на тази дума, а по-скоро - "последният човек на Средновековието", чиято цел е била да обнови вярата и да преоткрие религията за отделния човек и за обществото. По-късната поява на толерантност и плурализъм са само косвени последици от неговото дело.

Лутер много добре е разграничавал светското от божественото. За него бунтът на селяните (т. нар. Селска война от 1524-1525), които от една страна се позовават на неговото учение, от друга обаче поставят социални и политически искания,  представлява недопустимо смесване на двете сфери. Той осъжда бунтовниците публично и ги призовава към подчинение, с което допринася за потушаването на въстанието.

В тезите си Лутер призовава протестантските си последователи да подчиняват мислите и действията си не на църковната йерархия, а на собствената си съвест. Това е нещо революционно за времето, но няма нищо общо с днешните представи за индивидуалната свобода.

"Тук стоя... и другояче не мога"

Най-известният цитат на Лутер от заседанието на вормския Райхстаг през 1521, на което той отказва да се отрече от своята критика срещу църквата, не е документиран. След като се позовава само на Светото писание и на собствената си съвест, той завършва с думите: "Боже, помогни ми! Амин!". Добавката към това - "Тук стоя и другояче не мога" - явно е измислена, защото не се среща в протоколите на заседанието, нито в сведенията на негови съвременници.

Лутер и музиката

Лутер е смятан и за откривател на църковното пеене. Хоралът, който пеят миряните, става една от съществените черти на Реформаторското движение и неотменим елемент на богослуженията. Съвместното пеене на немски език и до днес е неотделимо от традицията и идентичността на протестантската религия.

Целибат и сексуалност

Дълго преди женитбата си с Катарина фон Бора, Лутер има ясна позиция по въпроса за сексуалността. Отказът от полови контакти, според него, изисква от монахините и монасите нечовешки усилия. Както пише в едно свое писмо, само единици успявали да устоят на изкушенията на плътта. Макар самият той, в ранната си младост да живее като монах и да спазва полово въздържание, по-късно пише за "ада на целибата", който развращавал християните. Многодетните семейства на протестантските пастори и до днес символизират разбиранията на протестантите.

Лутер и евреите

Редно ли е да се отдава почит на човек, който така безмилостно е говорил и писал срещу евреите? На фона на ужасяващите събития от Холокоста, протестантската църква има сериозен проблем да обясни позицията на своя основател. Полемиките на Лутер срещу евреите съдържат необуздана агресия и фантазии за унищожението им. Самият Лутер не е имал почти никакъв контакт с евреи. Мисленето му за евреите и мюсюлманите е произлизало от абсолютната християнска претенция за непогрешимост. Лутеровият антиюдаизъм обаче няма нищо общо със значително по-късно възникналия антисемитизъм. Националсоциалистите обаче охолно се възползват от агресивните антиеврейски тиради на църковния реформатор. Едва през 1950-те години Протестантската църква успя постепенно да се дистанцира от образа на евреина, създаден от Лутер.