“Жега до 37 градуса тази седмица.” Из новините на Дир.бг

Август месец по традиция винаги е бил “ваканцуващ” откъм сериозни обществено-политически новини. Защото не само хората, но и събитията се нуждаят от почивка и най-често, споходен от ваканционно настроение, медийният пазар е изваждал на сергиите или поувехнали сензации, или приключенско-забавна “стока”. 

Този август е различен. Жегата, сипеща се от небето, се сдвоява и с обществената жега. Отдих изглежда не е предвиден. Тлеят и протестите, и контрапротестите не само на обичайните си места в столицата, но и изнесени като лъчове към други градове из страната. Остават си неугасени огнищата на институционалното противостоене, враждата припламва, разнасяна твърде разноречиво, според интереса на медийните собственици – атаките към президента текат в сто посоки, от жълти до интелигентско-йезуитски.

Стратегии и тактики за поддържане на напрежението

Правителството е по-пощадено, вероятно защото фокусът е главно върху министър-председателя Орешарски, като олицетворение на бъдещия заем. Заемът с частично наложено вето, което най-вероятно ще бъде отменено от спешно повиканите депутатите на трите управляващи партии, всъщност е най-полемичната територия. Анализатори от всички икономически десени се упражняват в преобилна разяснителна и пропагандна дейност. Опъват се до скъсване и социални, и бизнес-струни, съзнато или не се насъскват бедни срещу богати, социално слаби срещу социално свързващи двата края, като честно казано към тази последна група спокойно можем да причислим 95 процента от българското население.

Дали от жегата, но винаги се пропуска най-същностната опозиция: политическата класа срещу народа.

Ще ни умори ли жегата?

Освен бюджетната актуализация с ветото барабар още две теми се търкалят, за да поддържат нивото на обществена жега, да изнервят и да подбутват хора и институции към челен сблъсък. На първо място прекъсването на депутатското ваканцуване по предложение на ГЕРБ, сетне пък уточняването на ден и дата чрез епистоларни трикове и процедурни хватки от председателя на парламента, а за капак из нажежения въздух като яко надут балон се понася и въпросът с вакъфските имоти, решен още през далечната 1909 година.

Възможностите да се отвори фронт и за псевдонационалистическа полемика, която най-често се води с пренатегната омраза, също умножават жегата дотолкова, че да рухнем уморени в човешката си и гражданска енергия и да престанем да се питаме:

Кога ще започне работата по промените в Изборния кодекс?

На коя дата ще са предсрочните избори?

Как (ще) се управлява България?

Автор: М. Иванова; Редактор: Е. Лилов