В Германия лятото настъпва с много високи температури и истинска жега. Пролетта също беше необичайно топла. От 1991 година насам пролетният сезон настъпва с 10 до16 дни по-рано от нормалното и протича с повече слънцегреене и горещини. А тази година през април средното слънцегреене в Германия беше почти 300 часа - трета най-висока стойност за месец април от 1881 година насам, когато е започнало редовното измерване. При това дъжд почти нямаше.

Германската Служба по опазване на околната среда регистрира и други промени. В страната вече се наблюдават нетипични представители на флората и фауната, прелетните птици долитат по-рано, повишава се температурата на почвата и водоизточниците, увеличава се броят на изключително горещите дни. Рейн, например, зимно време все по-често е толкова пълноводен, че излиза от коритото си, а през лятото съвсем изтънява. Еколозите смятат, че след около 20 години алпийските ледници окончателно ще се разтопят и лятното пресъхване на Рейн ще се превърне в норма.

Преоценка на плановете за водоснабдяване

Германия не е известна като сушава страна, но въпреки това шефът на Института по растениевъдство към университета в Кил Хенинг Каге предупреждава, че тази година ще има недостиг на вода за земеделието. Пред същия проблем обаче са изправени и градските региони. Във федералната провинция Хесен например водоснабдителните фирми вече настояват за преоценка на градските планове с оглед на новите климатични реалности: сухи и горещи летни месеци и екстремни явления като порои и наводнения. (Тук трябва да поясним, че в Германия водоснабдяването е организирано главно на комунално равнище.)

Градовете трябва да направят всичко възможно, за да „събират дъждовната вода и да я насочват натам, където е необходима“, пише вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, цитирайки Клеменс Абел от една от водоснабдителните фирми в провинция Хесен. Той настоява да се изградят нови резервоари за дъждовна вода и да се прекрати поливането на зелените площи и дърветата с питейна вода. Водоснабдителите в тази германска провинция призовават и обикновените граждани да си направят резервоари за дъждовна вода и по възможност да инвестират в озеленяването на покривите и фасадите си. Проблемът не е в общия недостиг на питейна вода, твърдят специалистите, а в рязко нарастващото потребление по време на големите жеги. Защото за такива дни просто няма достатъчно резерви.

За да се справят с климатичните промени, водоснабдителните дружества трябва да инвестират много пари. В провинция Хесен през следващите години ще бъдат изхарчени около 100 милиона евро за „стабилизиране на системата“, включително и за изграждането на допълнителни водопроводи към големите индустриални зони в района на Франкфурт. А за питейната вода ще трябва да се плаща повече, предупреждават фирмите. Според тях, в сравнение с други продукти, сегашните цени на питейната вода в Германия са „невероятно ниски“.

Стратегии за пестене на вода

Практически всички градове в Германия се подготвят за климатичните промени. Близо 50% от градовете с население над 100 000 души, които в Германия са общо 76 на брой, са разработили собствена стратегия в това отношение. Но и градовете без специална стратегия взимат мерки. Федералната служба за опазване на околната среда съобщава, че 9 от всеки 10 града в страната активно се приспособяват към новите климатични и температурни условия.

В интервю за ДВ експертът Енгелберт Шрам дава и примери. Във Франкфурт установили, че системата за отвеждане на непитейна вода за промишлени цели към комплекса на огромното Франкфуртско летище разполага с резерв, който може да се използва за напояване на зелени площи. В Щутгарт се готвят за изграждането на подземни резервоари за дъждовна вода, която да се използва за напояване в особено горещите дни. В Мюнстер вече предлагат до 80% намаляване на цената на питейната вода за онези домакинства, които доказано използват дъждовна вода, купуват резервоари или озеленяват покривите си. А в Берлин е създадена специална „Агенция за дъждовните води“, която информира домакинствата как могат да събират дъждовна вода.