1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мадуро отново успя да излъже европейците

Йохан Рамирес
18 септември 2019

Европа не за първи път пада в този капан. Мадуро обещава и лъже, за да печели време, а европейците се оставят да ги води за носа. Фатално е, че те отново се подвеждат. Коментар на Йохан Рамирес.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро
Президентът на Венецуела Николас МадуроСнимка: Getty Images/M. Delacroix

Лъжа е твърдението на президента Мадуро, че ще преговаря с опозиционните партии. И Европа не за първи път позволява да я водят за носа. Първият път беше в началото на годината, когато избухна сегашната криза във Венецуела. На събитията тогава ЕС реагира със създаването на "международна контактна група".

Но още първите ѝ действия бяха доста смущаващи, тъй като очевидно тя не беше осъзнала необходимостта от политическа промяна в Каракас. Контактната група си даде срок от 3 месеца, за да предложи мерки за прекратяване на конфликта. Това бяха три дълги месеца.

Вярно е, че политическите преговори изискват време. Но режимът на Мадуро изобщо не преговаря - той протака, защото знае, че времето лекува всяка рана. Разликата е само в резултата: докато демокрациите отстъпват, диктатурите устояват. 

Нов трик на режима

Европа падна в капана на преговорите. Във Венецуела всеки знае, че това е трик на режима в Каракас - както беше и на преговорите в Доминиканската република през 2017 година.  Всеки път, когато Мадуро бъде притиснат до стената, спасителната формула гласи: диалог. И винаги досега трикът е действал. За съжаление Европа не е наясно, че инструментът на преговорите отдавна е загубил всякакъв смисъл във Венецуела.

Освен споменатите разговори през 2017, през 2016 година се провалиха и други преговори - за провеждането на референдум срещу Мадуро. Тогава няколко страни инициираха "международна група за посредничество", която отново не постигна нищо. Но също и през 2014 година, насред вълната от кървави протести в страната, беше създаден "Национален съвет за мир". Практиката да се имитират преговори е позната още от политическата криза във Венецуела през 2002 година, когато управляваше Уго Чавес.

Резултатът от това винаги е бил един и същ: опозицията накрая е изчерпана, а режимът остава на власт. След което международната общност отново призовава за диалог и всичко започва отначало.

Защо е абсурдно това споразумение

Йохан РамиресСнимка: DW

Споразумението, постигнато сега между Мадуро и някои опозиционни депутати, е абсурдно. Въпросните депутати са политически „хамелеони", които често сменят предпочитанията си. Навремето те подкрепяха и Уго Чавес. В търсене на лична изгода те не се колебаят да преминават от един лагер в друг - в зависимост от това накъде духа вятърът.

Затова е доста смело те да бъдат определяни като представители на опозицията. Госпожа Могерини обаче вече се готви за преговори, а пресата ѝ приглася с подходящи заглавия. Така Европа отново пада в същия капан, защото все още не е разбрала, че диктатурата във Венецуела няма намерение да преговаря сериозно; че Мадуро е лъжец, и че вниманието трябва да бъде насочено в съвсем друга посока - към хуманитарната катастрофа в страната.

******

Вижте и това видео на ДВ:

"Това не са хора, а зомбита": потресаващи кадри от Венецуела

03:08

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ