Когато в рейнска област приближи краят на април, момичетата по селата стават неспокойни. И в училищните дворове приятелките обсъждат помежду си един единствен въпрос:

Дали ще завариш пред вратата си майско дърво? И от кого ли ще е? От еди-кого си – надали, той нищо не би ми подарил. И колкото повече приближава първи май, толкова повече се увеличава нетърпението.

30-годишната Анке Балдус е от Цонс, малко селце северно от Кьолн. В него традицията на поставянето на украсеното майско дърво в градината на любимата датира от векове. Предната вечер младежите и девойки обичайно прекарват заедно на майския празник:

Някъде след един часа вече настъпва сюблимният момент, момчетата се измъкват и започва голямото шушукане – тогава се разпределят майските дървета. На следващата сутрин всичко става ясно – дали имаш или нямаш майско дърво. Аз получих първото на 15 години, после – и на 16, и на 17, и на 18, и на 19.

Поставянето на майското дърво пред дома на любимата произхожда от старите феодални порядки – представлявало е един вид партньорско посредничество по селата през 17 век. Тогава

ергените в съответното село получавали за известно време един вид феодални права върху момите, при това според стройна процедура, както обяснява бонският историк Алоис Дьоринг:

Всички неженени мъже в селото организирали нещо като наддаване за момите, по списък, и така се образували майските двойки. И който давал най-много за дадена мома, ставал майски крал, а тя – майска кралица.

Неотменима част от ритуала било и това, че майският жених предоставя на невястата си украсено дърво. Традицията е запазена и до днес в много от рейнските села, макар целта вече да не е същата:

Не се сключва непременно брак. Което именно е било и една от основните причини за някогашните майски наддавания – по този начин се е регулирал селския сватбен пазар с идеята браковете да се сключват между младежи и девойки от селото.

По този начин е трябвало да се предотвратят браковете с чужди хора, за да се запазят структурите в земеделските райони. Днес майските празници много рядко се увенчават със сватби, но пък са добър повод за флирт или запознанство. А майското дърво е знак за това коя девойка има успехи сред противоположния пол и коя – не. В рейнското село Цонс всяка година повече от половината млади момичета получават майско дърво – казва Анке Балдус. А останалите не са твърде щастливи:

Това е истинска катастрофа – да знаеш, че никой не те обича. Липсващото майско дърво може да е източник на големи страдания, затова и още от началото на година се полагат усилия за осигуряването му. И да не останеш самотен в селото.

На самата Анке още от 15-годишна възраст този вид тревоги са й спестени:

Моето първо майско дърво, което беше огромно, стигаше до покрива и беше украсено много богато. Беше направено с много любов и имаше и балон с формата на сърце.