Македонските граждани утре за втори път ще излязат на предсрочни парламентарни избори, които може да се окажат исторически обрат за страната, пише днес ”Утрински вестник”. Изданието посочва, че гласуването се провежда в момент на големи разделения на етнически и национален план.

По време на предизборната борба личните разногласия и вражди между основните политически съперници - национално-консервативния премиер Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ и шефа на социалдемократите Бранко Цървенковски отровиха политическата атмосфера. Тоналността на предизборните речи беше негативна, равнището - ниско, всички се занимаваха най-вече с прегрешенията на политическите противници. Не достигаха визии за бъдещето, нямаше достойни дуели в медиите, защото представителите на правителството ги отбягваха. Разбира се бяха дадени редица предизборни обещания.

Повярвай си, за да ти повярват

Кандидатите обаче не бяха особено убедителни, като че ли самите те не вярваха на щедрите си обещания, така че надали и избирателите са им повярвали. "Хората са недоволни от тази предизборна борба, защото характерен за нея беше негативният тон. Това е разочароващо, особено за колебаещите се избиратели", каза Владо Мишев, директор на НПО "Институт за демокрация" в Скопие.

Партиите на албанското малцинство издигнаха искане за "функционална федерализация" на Македония. За осъществяването на тази федерализация те поискаха да им бъде предоставена над една трета от държавния бюджет. Сред албанските партии обаче не се стигна до лични нападки и клевети. Предиборната борба сред тях протече по-спокойно в сравнение с кампанията на етническите македонци. Напрежението между партиите на мнозинството се изрази предимно във взаимни обвинения.

Друга характерна черта на предизборната борба беше неимоверният натиск, упражняван над медиите. Почти нямаше неутрална информация. В листата на "Репортери без граници" за свободата на медиите Македония се срина с повече от 30 места.

Новост на тези избори е правото на глас за живеещите зад граница македонски граждани. Освен това те ще могат да издигнат трима собствени депутати. По този начин мандатите в новия парламент ще са 123. Национал-консерваторите от МПРО-ДПМНЕ очакват тези гласове да са за тяхната партия, защото тя е популярна сред македонците в чужбина. Само че никой не знае колко потенциални избиратели живеят зад граница, защото няма официална статистика и избирателен списък. И списъците в страната са оспорвани. Те съдържат 1 835 000 имена при общо малко над два милиона граждани. Прави впечатление, че в тях има голям брой столетници. Съществува предположениото, че става дума за "мъртви души" , т.е. за починали гласоподаватели, които продължават да фигурират в списъците.

Тежко и горко на победителите!

Така или иначе победителите ги очакват тежки задачи. Икономически Македония продължава да е много под средното за ЕС равнище. Безработицата е над 30 на сто, а средната заплата - около 335 евро. Тази средностатистическа сума се вдига благодарение на многобройните държавни служители, които печелят повече от заетите в частната икономика. Икономическата структура е възможно най-лошата, защото самата държава е най-големият работодател.

Перспективите за бъдещето не са добри и мнозина млади македонци са готови да напуснат страната. Чуждестранни инвеститори почти няма, като причината е бавната мъчителна евро-атлантическа интеграция на Македония. Наистина членството в НАТО и ЕС не е изгубило окончателно привлекателната си сила за македонците, но все повече се шири и скептицизъм, най-вече заради нерешения спор с Гърция за наименованието на държавата.

Автор: З. Йордановски, В. Шопов

Редактор: Б. Рачева