Добре известен факт е, че европейската интеграция дава тласък на компромисите и диалога в целия Балкански регион. Словения и Хърватия например решиха дългогодишния си териториален спор, а Сърбия постигна неочаквано споразумение с Косово. Македония обаче изостава. Евроатлантическата интеграция на страната зависи от решаването на спора за името с Гърция, а неподписаният договор за добросъседство с България хвърля допълнителна сянка върху шансовете на Скопие. Дали Македония има капацитета, пък и политическите лидери, които да спомогнат за взимане на големите решения в двустранните спорове? Мненията на политици и дипломати са разделени.

"От подписването на Временното споразумение досега не е направена дори крачка напред. Нашите лидери не са способни нито да прилагат европейските концепции в уреждането на отношенията със съседите ни, нито вътрешно да обединят гражданите в подкрепа на една по-далновидна политика", казва Стоян Андов, председател на първия многопартиен парламент.

Страна без име

Наскоро, позовавайки се на изявление на "компетентен и опитен дипломат", гръцките медии съобщиха, че посредникът на ООН Матю Нимиц не може да направи чудо в преговорите по спора за името. Гръцките наблюдатели прехвърлят вината за досегашния неуспех върху македонската страна. Според тях властите в Скопие спешно трябва да променят позицията си. В противен случай преговорите няма как да излязат от задънената улица. Но натиск идва не само отвън. Лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети също смята, че е крайно време спорът за името да бъде решен: "Не искаме съкращението БЮРМ. Албанците не са съгласни да се наричат ​​БЮРМ, защото не са славяни. Ние сме страна без име", казва Ахмети.

Дипломатът Ристо Никовски пък смята, че името на държавата е само претекст, за да се прекръсти целият народ: "Проблемът на Гърция е не името на държавата - нейният проблем са македонците. Атина не приема, че има отделен народ, който говори македонски език. Поради специфичните регионални интереси на Вашингтон и солидарността на Брюксел, Гърция се радва на тяхната незаконна подкрепа, която противоречи на Временното споразумение и на присъдата от Хага. Проблемите между Сърбия и Косово или Хърватия и Словения се свеждат до спорове за територии и в никакъв случай не могат да се сравняват с неразумните гръцки претенции към Македония. В горните два случая със сигурност е необходимо политическо лидерство. Но за македонците въпросът гласи: да бъдеш или да не бъдеш. Ще оцелеят ли като народ или ще бъдат изхвърлени на бунището на историята? В Македония никой нормален човек не може да подпише споразумение за прекръстването на народа, да се съгласи, че македонци повече няма! А ако все пак се намери такъв политик, той непременно ще предизвика нова (балканска) война", предупреждава Никовски.

Бившият шеф на македонската дипломация Денко Малески смята, че Македония е пропуснала възможността като млада и смела нация да се възползва от европейския дебат и да се измъкне от балканската кал, поради което сега получава удари от всички страни. Малески говори за политическото лидерство, но и за необходимата задълбочена подготовка на гражданите за предстоящите решения:

"Най-страшно е, когато се опитваш да демонстрираш лидерство, а няма кой да те следва. Договаряш се, примерно, за някоя решителна стъпка. Тръгваме ли? Тръгваме! След това обаче се обръщаш и виждаш, че зад теб няма никой. Либералната общественост у нас е малцинство. Трябва да приемем добронамерените предупреждения, че проблемите не се решават с мегаломански национализъм. Затова най-важното е да започне диалог вътре в страната", препоръчва Малески.

Спорът с България

Но възможен ли е диалог без събеседници - както вътрешни, така и външни? Засега не се вижда как ще се преодолее 800-километровото политическо разстояние от Скопие до Атина, което се превърна и в единица мярка за разстоянието до интеграцията в ЕС. Гръцкият президент Каролос Папуляс няма да дойде в Македония на срещата на върха на лидерите от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, която ще се състои в началото на юни. Срещите между политиците от двете страни са рядкост и обикновено се провеждат на неутрален терен. Същото важи и за отдалечената само на 200 километра София.

"Началото на преговорите може да се случи единствено и само, ако действително, в съответствие с изискванията на Европейския съюз, Скопие създаде една атмосфера на добросъседство в своята комуникация с всички свои съседи - и предимно със съседите, които са членки на ЕС - България и Гърция", заяви българският премиер Марин Райков. И президентът Росен Плевнелиев предупреди, че преговорите на Македония зависят от подписването на Споразумение за добросъседство между София и Скопие. Според българските медии, съществен напредък в преговорите за такова споразумение няма, тъй като Македония настоява да отпадне един важен за България текст от Декларацията от 1999-та, който гласи, че "нищо от македонската конституция не може и не трябва да бъде основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Македония".

Наблюдателите са единодушни, че в политиката не стават чудеса и че процесите зависят от политическата триада - лидерство, визия и диалог. На Македония ѝ остава много малко време да го осъзнае, защото на европейската среща на върха през юни от нея очакват именно въпросната политическа триада.

Автор: К. Блажевска, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел