Вотът от референдума на 8 септември 1991 г. беше подавляващ. Близо 98 процента от имащите право на глас се обявиха за самостоятелна и независима държава. Обща цел на политиците и голяма част от обществото беше членство в ЕС и НАТО. 

Препъни-камъни

Признаването на македонската независимост от западните държави се проточи дълги години. Назначена от ЕС комисия установи още през 1992 г., че от всички бивши югославски републики единствено Словения и Македония изпълняват всички критерии, за да бъдат международно признати. След това Германия в солова акция призна Словения и Хърватия, а Македония трябваше да чака до 1996. Година и половина след обявяването на независимостта Македония стана член на ООН. Но само под временното име "Бивша югославска република Македония" - заради гръцките претенции.

Македония трябваше да се бори с икономическите последици от войната в другите части на бивша Югославия и с две забрани: межуднародното ембарго срещу Сърбия и едностранното търговско ембарго от страна на Гърция. През 2005 г. страната внесе официална молба за членство в ЕС, но все още чака план-график за започване на присъединителните преговори.

Бъдеще в задънена улица

Куриозно е и няма аналог в международните отношения, че една страна отказва на друга правото на собстевното й име. На много места съществуват територии и провинции с едни и същи имена. 133 държави признаха Македония под конституционното й име Република Македония, сред тях и три от страните постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай. Гърция обаче категорично отказва да признае страната под името Република Македония - тъй като се опасява от евентуални териториални претенции от македонска страна.

За изглаждане на спора за името е назначен и специален пратеник на ООН. Трудно е човек да си представи, че малкият съсед със своите почти 2 милиона жители може да представлява опасност за Гърция. Защото Македония е слаба в икономическо отношение. В замяна на това е силно зависима от гръцките инвеститори, а пък армията й наброява няколко хиляди войници. В македонската конституция е вписано изрично, че страната няма право да предявява никакви териториални претенции към съседите си. Заради спора за името Гърция блокира интеграцията на Македония в ЕС и наложи вето върху членството й в НАТО.

Германската гледна точка

През есента на 2004 г. германският Бундестаг препоръча в специална декларация признаването на името Република Македония. Същевременно Германия и нейната регионална политика са обвързани разбира се с общоевропейската политика и Германия няма право на самостоятелни инициативи.

В началото на тази седмица, след разговори с македонския си колега външният министър Гидо Вестервеле каза следното: "Ние залагаме на успех в преговорите, които се провеждат между Гърция и Македония с посредничеството на ООН. Силно и от все сърце се надявам, че настоящите трудности скоро ще бъдат преодолени в интерес на македонците, както и в интерес на Европа и всички страни-членки."

Автор: З. Йордановски, К. Цанев / Редактор: Б. Рачева