Десет вместо предвидените пет дни вървеше преброяването в Македония преди да настъпи пълен обрат: преброяването отново беше отложено, след като цялата държавна комисия по преброяването подаде оставка и поиска прекратяване на операцията. Това породи бурен обществен дебат, в който се чуха призиви за търсене на политическа отговорност от премиера Никола Груевски, и дори за предприемане на съдебни действия срещу отговорните за провала, оценяван на 14 млн. евро, хвърлени на вятъра.

Колко са албанците в Македония?

Преброяването трябваше да отговори на редица важни въпроси - колко е населението на страната, колко са домакинствата, какъв е етническият състав на населението и т.н. Преброяването беше съгласувано с Европейската статистическа служба Евростат, което щеше да придаде и международна легитимация на получените резултати. В препъни-камък се превърна въпросът за това кой може да бъде считан за гражданин на Македония? Особено проблематична се оказа постановката, че македонските граждани, живеещи по-дълго от една година в чужбина, не са обект на сегашното преброяване.

Политическите партии на македонските албанци видяха в това опасността от прекрояване на етническата карта на страната от последното преброяване през 2002 година. Тогава албанците се оказаха една четвърт от населението на Македония. Управляващата национално-консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ винаги е твърдяла, че последното преброяване е било манипулирано. Аргументите й - преди девет години са били преброени и около 120 хил. албанци, които обаче не живеят на територията на Македония.

Хроника на един предизвестен провал

Политическият заряд от всичко това трябва да търсим още в Охридското мирно споразумение от 2001 година, с което бе прекратен въоръженият конфликт между албански въстанници и македонските сили за сигурност. Освен това в споразумението осигури повече права на малцинствата в Македония, преди всичко на албанското, както на централно, така и на местно равнище. В районите, в които те съставляват поне 20 на сто от населението им.

И макар прекъсването на преброяването да идва малко неочаквано, напрежение се долавяше отдавна. Така например още през февруари осем представители на 25-членната държавна комисия (шестима албанци и двама турски представители) напуснаха органа по преброяването, тъй като не бяха доволни от начина, по който той бе съставен.

В края на септември, и само 3 дни преди началото на преброяването, представител на партията на албанците в комисията поиска да бъдат броени и македонските граждани, живеещи повече от година в чужбина. След получения отказ за промяна в регламента, от комисията си тръгнаха и двама албански нейни представители. Последваха други четири оставки - на председателката на комисията Весна Яневска и на още трима македонски представители.

Малко след като съставът на комисията беше попълнен много набързо, в хода на нейната работа се появиха и първите по-сериозни проблеми. Най-често преброителите бяха обвинявани, че на място не спазват регламента и събират данни по други правила и методология, които облагодетелстват определена етническа група. Новият състав на комисията не пожела да търпи подобно нещо и също подаде оставка. Как и кога ще продължи преброяването, това предстои да реши в идните дни македонският парламент.

Автори: З. Йордановски/С. Димевски, Е. Лилов; Редактор: Б. Григорова