Коментар от Зоран Йордановски:

Кадрите от хаоса в Гевгелия, най-южния македонски град на границата с Гърция, обиколиха света. Отчаяни хора се опитват по някакъв начин да скочат в претъпкания влак. Тези кадри напомнят за 1999 година, когато откъм Косово се надигна бежанска вълна от 300 хиляди души. И тогава, и сега върху Македония - без нейно участие - се стоварва сериозен проблем, с който тя изобщо не може да се справи.

Да, днес бежанците са много по-малко, отколкото през 1999, пък и повечето просто искат да продължат нататък. Но ако тогава страната с всички сили се опитваше да помогне на бежанците, сега възниква впечатлението, че македонското правителство твърде дълго остана безучастно. Нека да си припомним, че близо 30 бежанци загинаха на железопътна линия в Македония, която бяха избрали като пътеводител в пешеходния си поход към Сърбия.

Къде е ЕС?

Очевидно македонските власти са си извадили поука от случилото се през 1999. Тогава техните молби за помощ към международната общност дълго време останаха без ответ. Същото става и в момента. Ето защо сега правителството просто удари спирачката. То обяви извънредно положение по южната и по северната граница, за да може да изпрати там и армията - иначе границата се охранява само от полицията.

Броят на хората, които идват от Гърция - сирийци, иракчани, афганистанци, пакистанци, африканци - непрекъснато се увеличава. През последната седмица той достигна 2 000 души на ден. Само за изминалите два месеца, през които македонското правителство се опитва да регистрира хората, нелегално преминаващи границата, и да им даде право на тридневен законен престой в страната, бяха преброени над 41 хиляди бежанци. Едва 47 измежду тях подадоха молби за политическо убежище в Македония, останалите навярно вече са някъде в ЕС - но въпреки това за Македония проблемът е голям. Малката страна с около 2 милиона жители се тресе от тежка вътрешнополитическа криза. Македония е освен това сред най-бедните държави в Европа. Да не говорим, че проблемът с бежанците е всъщност не македонски, а европейски.

Тези хора влизат в Македония от една страна-членка на ЕС и искат да достигнат други държави от Евросъюза. В Македония все по-често ще чуете упрека, че Гърция изобщо не се опитва да спре нелегално преминаващите северната ѝ граница. Тъкмо обратното: гръцките съседи транспортират бежанци от егейските острови до самата граница с Македония.

Така един проблем на ЕС се прехвърля върху бедния съсед. Това обяснява и решението на македонското правителство. Официалната позиция гласи, че границата се затваря, за да бъде гарантирана сигурността на населението и за да може по-добре да се организира приемането и транспортирането на бежанците.

Хиляди съдби

Но тази мярка не решава проблема. В ничията земя между Гърция и Македония вече са се скупчили хиляди хора, които спешно се нуждаят от храна и медицинска помощ. И натискът, който идва от тези хора, непрекъснато расте. Македония се надява, че и ЕС ще усети този натиск - и тъкмо поради това затвори границата си. Защото в ЕС се намират пари за издигане на огради по границата, но няма пари, за да се помогне на една страна, която случайно се е оказала част от маршрута на бежанците.

Днес вече няма да има драматични кадри от гарата в Гевгелия, но напрежението си остава. Проблемът не може просто да се подмята като горещ картоф, защото става дума за страдащи хора. И тъй като по нищо не личи, че ЕС смята бързо да реагира, трябва да се подготвим за нови стряскащи репортажи, навярно и за кадри с насилие в хода на тази драма, която е на път да се превърне в трагедия.

Впрочем, тя отдавна вече се е превърнала в хуманитарна трагедия.