Македонското правителство сериозно обмисля възможността за включване на страната в проекта АЕЦ Белене. С въпроса се занимава специална експертна комисия под ръководството на вицепремиера по икономическите въпроси Владимир Пешевски. Той казва:

"За момента в правителството още нямаме окончателно решение. Все пак енергийните проекти трябва да бъдат част от енергийната стратегия на страната. Тя предвижда изграждането на ядрена енергийна мощност в Македония, но не и участие на Македония в ядрени проекти в други страни. Т.е. тази стратегия не дава отговор на въпросите около конкретния случай. Това обаче не означава, че няма възможност за такова участие, а само, че все още нямаме крайно решение".

Аргументите "за"

Скопие е поискало от София допълнителна информация за предвижданите дялови участия в бъдещата електроцентрала край Белене, както и за предвижданото чуждо участие в проекта. Експертните мнения се различават относно включването на Македония в проекта, но са съгласни, че Скопие трябва да инвестира в изграждането на нови енергийни мощности. Участието в проекта Белене би било добра инвестиция за Македония, твърди проф. Атанаско Туневски:

"За 5 % участие в проекта Македония трябва да инвестира между 350 до 400 милиона евро. На пръв поглед това е голяма сума, но като се има предвид, че говорим за 20 евро за мегаватчас от бъдещата електроцентрала при 50 евро за мегаватчас в момента, а през годините сме стигали и до 70-80 евро за мегаватчас, то евентуалната македонска инвестециия в Белене ще се изплати за 13-14 години", смята професорът.

Според професор Константин Димитров Македония не трябва да се включва в строителството на атомна електроцентрала в България, а да построи своя собствена:

Аргументите "против"

"Ако се вложи същата сума в Македония, и ако бъде намерен стратегически инвеститор за изграждане на ядрена електроцентрала, напр. Уестингхаус или Дженерал електрик, това би било по-доброто решение, макар че за него ще е необходимо повече време", казва професор Димитров.

Има много аргументи за и против проекта, които официално Скопие трябва да анализира, преди да отговори на предложението на София. Ето как вицепремиерът Владимир Пешевски вижда аргументите "против": "Аргументите против са свързани с ползите от проекта, които ще бъдат основно за българската икономика. Не е изключено, македонски фирми да вземат участие в строително-монтажни дейности, но обективно погледнато това ще бъде трудна задача", казва македонският вицепремиер.

Репортажът завършва с напомнянето, че неотдавна Хърватия отказа да се включи в проекта Белене с аргумента, че си има собствена енергийна стратегия, и че след оттгелянето на германския концерн РВЕ заради икономическата криза българският проект е останал без стратегически инвеститор.