Що е това "слово на омразата" и има ли то почва по граничната бразда между България и Македония? Двете неправителствени организации ни успокояват: в така наречените "традиционни медии" българи и македонци не се ругаят в такава степен, че да отговарят на европейския стандарт за "слово на омразата". Пълно е обаче с негативни взаимни стереотипи, които зареждат двустранния климат с електричеството на враждебността. Това се вижда най-добре на интернет сайтовете на медиите. Казано накратко: официалните публикации подмолно "напушват" юзърите, които в коментарите си бълват агресия и омраза.

Ескалация на омразата

Това е основният извод от съвместно специализирано изследване, проведено през юли-август 2010 г. от софийската фондация „Промедиа” и Центъра за развитие на медиите в Скопие. Проучването ”Реч на омразата в медиите на България и Македония” обхваща най-големите електронни и печатни медии в двете държави, като ключовите думи в анкетите са били „България”, „Македония” и „Илинденско-Преображенско въстание”.

Словото на омразата е най-често срещано в онлайн медиите, казва Анастас Вангели – анализатор в Центъра за изследвания и провеждане на политики в Скопие. В интернет много хора прекрачват границите, които ги възпират в ежедневието. В интернет си анонимен, в интернет можеш директно да се сблъскаш със своя опонент - хем публично, хем скрит в уютния пашкул на анонимността.

Според Анастас Вангели много македонски и български юзъри се държат точно по този начин в интернет. Те сякаш водят непрекъсната война на наколко фронта - блогове, Facebook, YouTube, дори из порно-сайтове. Във виртуалното пространство македонски и български хейтъри се обстрелват с обиди и агресии, а от 2004 година насам се води същинска "нова балканска война" между македонски и български блогъри.

Саундтракът на ежедневието

„Каква Македония бе, чукундури... Македония е българска... Смърт на про-българите, свобода за света, България - Татаристан... Всички българи са педерасти по душа и сърце...”

С такива боеприпаси си служат уж модерните патриоти в нета. Словото на омразата между двете националности е продължение на съществуващите исторически вражди и на общите стереотипи, коментира Анастас Вангели. Македонците наричат българите татари, които приличат на коне – ориенталска реторика, внушаваща изостаналост. Българите пък определят македонците като хора с промити мозъци, сърбомани, манипулирани от Коминтерна. Споменават се майки, сестри и прочие в съответния доста вулгарен контекст.

И други популярни платформи се превръщат в място за „дигитални полесражения” на вулгарността и нетолерантността. Анастас Вангели посочва пример с видеоматериал на българска телевизия, качен в You Tube, който представя българи в Македония като жертва на преследвания.

„Вероятно въпросният материал е напълно основателен, но същевременно той е пълен с предразсъдъци към македонците”, уточнява анализаторът от Скопие. В коментарите под материала има шокиращи писания: „Шибани македонски глупаци... огън да ги гори, да бъдат насилвани децата им, бащи и синове... Коя е историята на Македония?... Избийте ги тия нехранимайковци...”

Къде е решението?

Дори най-космополитната социална мрежа - Facebook - се превръща в трибуна за взаимни нападки между двете страни, констатира Анастас Вангели. Къде тогава е решението на проблема, наречен eзик на омразата? Цензура? Не, разбира се, категоричен е Анастас Вангели. Все пак е добре, казва той, че не замитаме под чергата този сериозен конфликт. Въвеждането на санкции срещу словесната агресия в мрежата няма да изкорени ненавистта и злобата между част от българите и част от македонците, дори напротив - смята македонският експерт.

Македонски блогър, който пише за София, и български блогър, който разказва за живота в Скопие, със сигурност биха имали по-благотворно въздействие от цензурата, например. A ролята на медиите в Македония и в България е преди всичко в уважението към професионалните стандарти. Традиционните медии трябва да бъдат коректив, а не глашатай на статуквото в един колкото популярен, толкова и агресивен дебат.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев