Според допитванията, президентът няма да бъде избран още на първия тур, защото никой от кандидатите не може да разчита на абсолютно мнозинство. Вероятно до втори тур седмица по-късно ще стигнат сегашният президент Георге Иванов, издигнат от управляващата ВМРО-ДПМНЕ, и Стево Пендаровски от Социалдемократическия съюз /СДСМ/. Социалдемократите разчитат най-вече на избирателите в големите градове, докато ВМРО-ДПМНЕ е силна в по-малките населени места.

Страна на кръстопът

Двамата кандидати и техните привърженици са в непримирима вражда. Но разединени са не само етническите македонци, които са мнозинство в републиката - албанското малцинство също се е разделило в два лагера. Демократичният съюз за интеграция /ДСИ/ участва в сегашната управляваща коалиция, а Демократичната партия на албанците /ДПА/ е в опозиция. Така възникват два блока, които водят остра политическа битка. И понеже е битка, в нея има не противници, а врагове.

Това не говори добре за състоянието на македонската демокрация, казва политологът Петър Арсовски: "Към политическия противник се отправят главно атаки, обиди, а нерядко и клевети", посочва той. А в доклада на "Фридъм Хаус" за състоянието на демокрацията в Македония през 2013 година четем, че страната е "полуконсолидирана демокрация".

Натискът спрямо медиите

Друг сериозен проблем изтъкват докладите на Европейската комисия за напредъка на Македония: несвободата на медиите. Тази година Македония беше поставена на 123-то място по медийна свобода в класацията на "Репортери без граници" /от общо 179 наблюдавани страни/. А само преди пет години заемаше доброто 34-то място.

През последните години обаче се умножиха целенасочените заплахи срещу разследващи журналисти, някои дори бяха осъдени на продължителни срокове лишаване от свобода заради "издаване на поверителна информация", а причините за смъртта на един журналист с остро критично перо и досега си остават недокрай изяснени. Властите спряха критичния телевизионен канал А1 и три всекидневника под предлога, че собствениците им са извършили финансови нарушения. "Посегателствата срещу свободата на медиите в Македония са остри и безцеремонни. Те целят да сплашат онези журналисти, които критикуват прекалено много", казва Кристиян Мир от германското бюро на "Репортери без граници".

Икономиката - на последно място

В Македония всъщност тече двойна предизборна кампания. На 27 април, когато евентуално ще се проведе вторият тур от президентските избори, е насрочено и гласуване за народни представители. Сегашният премиер и лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски има добри шансове да бъде преизбран - на фона на постиженията в досегашното му осемгодишно управление. Безработицата спадна от 39 на 28 процента, създадени бяха 120 000 нови работни места, селското стопанство получи 590 милиона евро субсидии, в страната влязоха преки чуждестранни инвестиции на стойност два милиарда евро, подчерта нееднократно Груевски по време на предизборната си кампания. "Осъществихме толкова много от обещанията си, колкото не успя нито едно предишно правителство", твърди премиерът.

Според опозицията обаче Македония се е превърнала в страна на бедняци. Практически тя е сред най-бедните в Европа - средният доход възлиза на около 350 евро месечно. Същевременно спорният проект "Скопие 2014" погълна стотици милиони - за издигането на монументални сгради и безчет паметници в столицата, докато в същото време инфраструктурата изпитва остра нужда от средства.

"Искаме Македония да предлага на младите хора перспективи за бъдещето, да има качествено образование и висок стандарт, да бъде страна, в която гражданите са свободни, а правосъдието и медиите - независими", заяви по време на предизборната кампания Рената Дескоска от ръководството на СДСМ. А лидерът на социалдемократите Зоран Заев обещава нови концепции, нови идеи и нови решения за Македония. Но не дава конкретни примери.

Това, което обединява всички политически сили в Македония, е стремежът към членство на страната в ЕС и в НАТО. Но тъкмо по този път Скопие вече от години тъпче на място. Гърция се противопоставя на евроатлантическата интеграция и настоява за промяна в името на държавата, за да ѝ даде зелена светлина. В същото време от пет години насам Еврокомисията предлага да започнат преговорите за членство на Македония. Но въпреки това процесът на сближаване засега остава блокиран.