Има ли решение на проблема с езика на омразата? Отговорите потърсиха български и македонски експерти на среща в Скопие.

Ако медиите са огледало на българо-македонските отношения през последните години, тези отношения не ще да са нито приятелски, нито добросъседски. В публикациите, свързани с отношенията между двете страни, има сериозни проблеми, а в социалните мрежи и блоговете се води истинска война, констатират експертите.

Враждебност, предразсъдъци, обиди

Центърът за развитие на медиите от Скопие и Промедиа от София през миналото лято наблюдаваха най-влиятелните медии в Македония и България и анализираха публикациите им по теми, свързани с двустранните отношения. Резултатите показват, че се ширят враждебност, предразсъдъци, обиден и оскърбителен тон и в едната, и в другата посока.

Александър Кашъмов, медиен експерт от България, даде пример с български журналист, който цитира политик-националист с думите: "В Македония живеят хора, които имат силни български чувства".

"Това не е реч на омразата и не може да се класифицира като юридически проблем, но е провокация към хората, които живеят в Македония", коментира експертът.

Историята, идентичността и езикът – това са горещите теми за българи и македонци, които водят истинска война в блоговете и социалните мрежи. Уви, езикът на омразата най-бързо се разпространява тъкмо в новите медии, казва Атанас Вангели, който изследва проблемите на национализма: «Например най-коментираният блог, който за жалост беше изтрит от платформата, се занимаваше с етногенезиса на българите, при това – по един доста обиден начин".

Добрите примери - рядкост

Славко Манговски от телевизия Слънце даде друг пример, от българските медии: "Проблемът на езика на омразата съществува и България вероятно има намерение да го постави при нашето приемане в Европейския съюз. Преди две седмици по първи канал на БНТ в неделя имаше целодневна програма, посветена на Македония. Пуснаха много интересно интервю с македонски певец. Водещият го попита: «Ами вас в Македония нали ви учат да мразите българите?» А събеседникът му отговори: «Аз не съм чувал такова нещо.» Аз самият бих казал същото: в Македония никой не ни учи да мразим българите."

Срещу езика на омразата

Българската участничка Юлияна Тончева от Промедиа обърна внимание на друго:

"Може би по-добър ефект би имало, ако на дискусията в София, която организирахме преди време, имаше повече журналисти от Македония, а днес тук, в Скопие - повече журналисти от България. Тогава щеше да има истинска дискусия между колеги, а един професионален диалог ще даде голям принос за решаване на проблема.»

Гражданското общество, журналисти и неправителствени организации от двете страни стартираха проект за преодоляване на езика на омразата в македонските и българските медии. В брошура под заглавие "Реч на омразата", представена в Скопие, са изброени редица примери, посочени са причините и възможните решения на проблема.

Автор: Горан Петрески/Александър Андреев

Редактор: Б. Рачева