1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Макрон: в отчаяно търсене на партньор

Барбара Везел
18 април 2018

В Европа Макрон е нещо като политическа попзвезда. Дълго време изглеждаше, че реалистката Меркел и идеалистът Макрон биха могли да изведат Европа от кризата. Но дневният ред на Европа се оказа съвсем друг.

Снимка: Getty Images/AFP/L. Marin

В света на политиката той е нещо като попзвезда. След първата му година във властта у него се забелязват първи признаци на умора, но въпреки всичко той е изпълнен с борбеност и желание да придвижи напред проекта Европа. Принуден беше обаче да констатира, че реформите в Европа се движат напред със скоростта на охлюв. Непредвидимият характер на американския президент, опасността от търговски  войни, миграционните вълни, кризите и войните в Близкия изток създават у хората чувство на несигурност, а Европа се държи сякаш нищо не се е случило.

Без напредък в Еврозоната

В речта си пред Европарламента Макрон само бегло спомена предложената от него реформа на еврозоната. Междувременно му е станало пределно ясно, че ще трябва да отложи предложенията си за европейски финансов министър, общ бюджет и общи гаранции по депозитите. Защото християндемократите на Меркел с всичка сила удариха спирачката по този въпрос. За нейните съпартийци всякакви компромиси по тази тема са чисто и просто неприемливи. Всичките им усилия са насочени към това да опазят бюджета на Германия от рисковете, произтичащи от останалата част на Европа. Първоначално изглеждаше, че Меркел и Макрон си партнират добре на европейската политическа сцена и по време на срещите на върха на ЕС. В съдържателно отношение обаче разделящото е повече от онова, което ги обединява. Особено сега, когато канцлерката е принудена да се съобразява по-силно с настроенията в нейната собствена партия, а новият финансовият министър – социалдемократът Шолц следва твърдия външнополитически курс на предшественика си от ХДС Шойбле. От големите обещания за Европа в първия вариант на коалиционния договор не остана и помен.

Независимо от повърхностните приятелски жестове, които ще бъдат демонстрирани пред Макрон по време на посещението му в Берлин (19.4.), френският президент ще са натъкне на съпротива, вместо на подкрепа за своите реформаторски предложения. Първоначалните планове на Макрон за реформи бяха амбициозни, но сега крилете му бяха подрязани. На европейско ниво той усети трудностите на реалната политика, сблъска се с дребните национални егоизми, които отдавна слагат прът в колелата на Европа. Това всъщност е историята на едно бързо отрезвяване.

Европа трябва да защитава своята демокрация

Макрон междувременно осъзна, че Европа има нужда не само от усилия за обновяване и модернизиране, а и от защитаване  на постигнатото.

Той категорично осъди възхода на авторитарните правителства и тенденцията към разграждане на демокрацията в някои страни от Източна Европа. Либералната демокрация е онази, която ни отличава от други части на света, подчертава французинът. Срещу новите автократи той противопоставя авторитета на демокрацията.

Барбара Везел

Той подкрепя и за спиране на европейските средства за онези страни, които демонтират европейските ценности. И подкрепя някои предложения от Берлин за отнемане на част от парите на онези европейци, които рушат европейските ценности. Макрон е за това да се отпускат повече пари на онези, които се застъпват за интеграцията на бежанците. Еманюел Макрон търси решения в много области и дори обещава да увеличи френските вноски в общия европейски бюджет. Наясно е, че в Европа е твърде лесно да произнасяш гръмките речи, след което всичко обаче си тръгва по обичайния дневен ред.

Френският президент обаче показа, че може и да се вслушва в другите. Той посвети дълго време на въпросите на евродепутатите, на възраженията и съпротивата им. В Страсбург той още веднъж повтори това, което вече изпробва във Франция: упражнява се да води диалог с гражданите за бъдещето, за техните желания и грижи. По този начин се надява да съживи европейската идея. Еманюел Макрон си остава идеалист, макар че на много места вече прозира реалистичният поглед над нещата.

Берлин не бива да оставя Макрон сам

Правителството в Париж положи много усилия, за да си създаде контакти и да задвижи диалога с германското правителство. Съвсем доскоро германско-френският тандем в политиката беше сочен като модел на бъдещето. А сега никой вече не говори по този въпрос. Ако Ангела Меркел не намери сили да парира десните крошета на някои свои съпартийци и националистическите им мераци, от това ще загуби както тя самата, така и цяла Европа.

Макрон продължава да се противопоставя на национализма, егоизма и унилатерализма. Той се нуждае от поне минимална подкрепа от Берлин, за да постигне някакъв успех. Не намери ли партньор в лицето на германското правителство, ще бъде застрашено не само собственото му президентство, но и бъдещето на Германия, а и на целия ЕС. Може и да звучи твърде високопарно, но и проблемите на сегашното време са достатъчно сериозни.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ