Години наред Ангела Меркел свиреше първа цигулка в Европа. И никой не поставяше под съмнение този факт. След победата на Доналд Тръмп в САЩ англоезичните вестници дори обявиха Меркел за „лидерката на свободния свят“. Така беше допреди няколко месеца. След изборите за Бундестаг през септември Ангела Меркел и нейната партия ХДС не само загубиха много гласове. Канцлерката, която води служебния кабинет, все още не успява да състави ново правителство. От друга страна, на политическия небосклон изгря една нова звезда в лицето на Еманюел Макрон. Младият и харизматичен Макрон спечели подавляваща победа на президентските избори срещу крайно дясната кандидатка Марин льо Пен. А след това той успя да стартира реформирането на френския трудов пазар, въпреки огромната съпротива. Добрата конюнктура също му помогна. И след кратък спад рейтингът на Макрон отново се повиши. По повод 40-и му рожден ден през декември мнозинството французи заявяват, че той е „един добър президент“. И докато опозицията го обвинява че се превземал като „краля-слънце“, Макрон успя да вдъхне самочувствие на хората в цялата страна.

Суверенен подход към големите в политиката

Макрон се представя блестящо и на международната сцена. Той покани Доналд Тръмп на вечеря в Айфеловата кула, прие в Елисейския дворец руския президент Владимир Путин, организира международна климатична конференция в Париж, поде нови инициативи в африканската политика, а сега прие й турския президент Ердоган. „Той отново поема традиционно силната роля на френската дипломация, която се ангажира по цял свят и смята, че всички световни събития засягат Франция и тя трябва да участва в тях“. С тези думи заместник-директорът на германско-френския институт в Лудвигсбург Щефан Зайдендорф описва новата външнополитическа линия на Еманюел Макрон. Той обаче допълва, че Макрон никога на забравя, че „може да има тежест само като европеец“. 

Въпреки това Еманюел Макрон се отличава донякъде значително от своята европейска партньорка Ангела Меркел. Само един пример. През септември по време на изборната борба, Ангела Меркел призова за прекъсване на присъединителните преговори с Анкара заради нарушаването на човешките права в Турция. Макрон от своя страна окачестви Турция като „незаменим партньор“. В настоящия момент човек трудно може да си представи визита на Ердоган в Берлин. Подходът на двамата политици към трудните партньори също е различен.  Ангела Меркел търси диалога с Тръмп, Путин или Ердоган, но винаги остава подчертано делова и се държи на определена дистанция. Макрон пък може да се държи и приятелски. Ръкостискането с Тръмп например се превърна едва ли не в дребна схватка, защото Макрон дълго не пускаше ръката на американския президент. После обаче елегантно се противопостави на Тръмп, като перифразира неговия лозунг: „Make the planet great again“ ("Да направим планетата отново велика"). Тръмп може би разбра - или поне не се намръщи.

Соловата роля винаги е била лоша за Европа

Американското списание „Тайм“, което преди време окачестви Меркел като „госпожа Европа“, днес нарича Макрон „следващият европейски лидер“. Според Щефан Зайдендорф, във всеки случай е лошо, когато една личност или една държава поема сама лидерската роля в ЕС. Тогава другите страни ще участват в политиката или против волята си, или изобщо няма да участват в нея. А това по принцип би била политика на националните интереси, а не европейска политика, твърди Зайдендорф. Затова би било добре както за Макрон, така и за Меркел да играят тази роля заедно.

Самият Макрон казва, че изобщо не се стреми към солова роля, а иска заедно с Германия да обнови Европа. Той обаче все още чака отговор на своите реформаторски идеи. Макрон например иска общ бюджет за Еврозоната и европейски министър на финансите. Ангела Меркел принципно е сконна към разговори по темата. Вътре в ХДС/ХСС обаче има сериозни резерви. Зам.-председателката на ХДС Юлия Кльокнер наскоро заяви каква според нея е истинската причина зад инициативата на Макрон. „Ние сме против общото поемане на дълговете на други страни. Ние дължим това на нашите данъкоплатци“. Експертката по френските въпроси в германското дружество за външна политика Клер Демесме потвърждава, че „ в Германия се шири усещането, че страната трябва да плаща заради Франция. Подобни отделни въпроси обаче все още не са на дневен ред. Докато Ангела Меркел не е съставила ново правителство, тя не може да дава каквито и да било обещания на Макрон. А по този начин му предоставя дипломатическата инициатива.